начало > Библия > Шест часа от един петък

Шест часа от един петък

Публикувана: 21.04.2022
Автор: Макс Лукадо
Прочетена: 665
Коментари: 0

Сподели

Центурионът пристъпи към Назарянина. Приближи се достатъчно, за да види, че Исус е отправил взор към небето. Нещо в погледа му приковаваше вниманието неустоимо, войникът трябваше да разбере какво е. Само след няколко крачки обаче се свлече на земята. Изправи се и пак падна. Земята се тресеше, отначало леко, а сега яростно. Още веднъж се опита да върви, успя да направи няколко крачки, после отново се строполи… в подножието на кръста.

Войникът вдигна очи към лицето на приближилия смъртта. Царят погледна надолу, където бе закоравелият мъжага. Ръцете на Исус бяха вързани, не можеше да ги протегне. Нозете Му бяха приковани към дървото, не можеха да тръгнат към него. Главата Му беше натежала от болка, едвам я помръдваше. Ала очите Му… очите Му горяха.

Бяха огън неугасим. Самите очи на Бога.

Може би това накара центурионът да каже каквото каза. Той видя очите на Бога. Съзря същите очи, които бяха видели полуголата прелюбодейка в Ерусалим, лишената от приятели разведена жена в Самария и мъртвия от четири дни Лазар в гробището. Същите очи, които не се затвориха при вида на човешкото безсилие, не се отвърнаха заради човешкото падение и не потрепнаха, когато станаха свидетели на човешката смърт.

„Всичко е наред“, говореха Божиите очи. „Виждал съм ги тези бури и всичко ще е наред.“

Разсъжденията на центуриона започнаха убедено да прииждат като потоци води. „Този не беше просто дърводелец“, мълвеше той. „Не беше от някакво си там село. Този човек няма как да е обикновен.“

Изправи се и се огледа около себе си – навсякъде бяха нападали камъни и небето бе притъмняло. Обърна се и се загледа как войниците се взират в Исус със замръзнали лица. Обърна се и наблюдаваше очите на Исус – те гледаха към дома. Заслуша се, когато напуканите устни се отлепиха една от друга и подутият език проговори за последен път.

„Отче, в Твоите ръце предавам духа си.“

Ако не го беше казал центурионът, войниците щяха да го изрекат. Ако не го беше казал центурионът, камъните щяха да го сторят – също както ангелите, звездите, а даже и демоните. Но той го каза. На един безименен войник се падна да изрече онова, което всички до един знаеха.

„Със сигурност този беше Божий Син.“

Шест часа от един петък. Шест часа, които изпъкват сред равнината на човешката история както връх Еверест стърчи в средата на пустинята. Шест часа, които в продължение на две хиляди години са разнищват, анализират и обсъждат.

Какво обозначават тези шест часа? Те претендират да са тази врата във времето, през която вечността влиза в най-мрачните пещери на човека. Те бележат моментите, в които Навигаторът се е спуснал в най-дълбоките води, за да посочи на последователите си къде да хвърлят котва.

Какво значи онзи Петък?

За живота, почернен от провал и падение, онзи Петък означава прошка.

За сърцето, белязано от безполезност и безсмислие, онзи Петък означава цел.

За душата, виждаща тази страна на тунела на смъртта, онзи Петък означава избавление.

Шест часа. В един Петък.

Ти какво ще направиш с онези шест часа от онзи Петък?

Превод: Наталия Станчева

Сподели: