Понеделник, 26.09.2022

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Живот на пълно посвещение - интервю със Стефан Боюклиев

Main Pic
Публикувана: 26.04.2022
Автор: Лъчезара Йосифова
Прочетена: 857
Коментари: 0
СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, в месеца, когато милиони християни по целия свят, отново съпреживяваме страданията на Господ Исус Христос на кръста и празнуваме Неговото възкресение, когато сърцата ни кървят за случващото се по земята... когато се молим както никога досега: И Духът, и невястата казвата: "Дойди, Господи Исусе Христе!
В очакване на Небесния Младоженец всички ние се стремим да съберем своя дял от жетвата на последното време...
 
В светлата седмица след Великден ще ви срещнем с няколко мисионери, пастири и служители, които ще ви насърчат.
Предлагаме на вашето внимание разговор със Стефан Боюклиев, пастор и хвалител от Евангелска църква Казанлък.
 
 
Лъчезара Йосифова: Здравей, пастор Стефан! Ти обичаш да пееш на Господа. Освен това си и диригент на хора във вашата църква. Във вашия род има много хора с музикални дарби...
 
Стефан Боюклиев:
 
Първо, благодаря за поканата. Аз и моята съпруга Диляна да сме част от тази поредица интервюта, в чест на най- големия  празник – Възкресение Христово! Нека се поздравим заедно с вашите читатели с поздрава: Христос възкръсна! – Наистина възкръсна! Този първи въпрос е нещото, което най-добре ме представя. Защото голяма част от моята същност е свързана с хвалението като служение в църквата. Това не е случайност, защото моите родители бяха музиканти. Баща ми свиреше на акордеон, майка ми и вуйчовците  ми свиреха на мандолина. Единият ми вуйчо беше посветил живота си на музиката, като лютиер на  китари във фабрика „Кремона“ - Казанлък. Любопитното е, че сам проектира и изработва първото българско пиано. Лично имах удоволствието да свиря на него. 
 
А аз обичам да пея – да!  Благодаря на Бога за нашия църковен хор, който възродихме и през последните години виждаме одобрението и благословението на нашия Спасител да Го прославяме чрез хоровата песен. Няма по-докосващо за мен от хоровото изпълнение на класически и съвременни християнски песни. Имаме прекрасни гласове и посветени хора, които обичам и е истинско удоволствие да работим заедно.  А тази снимка на пианото е реквизит от последното ми участие в проекта на  БХТВ по инициатива на пастор Димитър Платиканов от Евангелска Църква Нова Загора. Програмата е за Възкресение Христово. Любопитното е, че кавъра на песните – техните инструментали, са създадени от сина ни Кристиан Боюклиев, а на китарата е Ивайло Петров. Благодаря на всички ентусиасти от групата – все млади хора, но зад гърба си със сериозен стаж като хвалители. А с животите си показват чистота и характер на Божии служители! Бях поканен да изпея една солова партия в програмата от ръководителката  на проекта Мариела Кънева.  За мен беше огромна радост да работя с тях.
 
 
Лъчезара Йосифова: Ти и брат ти ГЕНЧО БОЮКЛИЕВ, който пастирува църквата пвоече от 30 ГОДИНИ, винаги насърчавате хората и сте от стар евангелски род. Вашите деца са четвърто поколение вярващи. Моля те, би ли разказал за това?
 
Стефан Боюклиев: Имах привилегията да се родя и израстна в семейство на потомствени християни - те устояха през суровите изпити на времето, в което живееха. Ние с брат ми и сестрите ми приехме от първа ръка Словото на Божията благодат. Виждахме нагледното приложение на думите, които слушахме от устата им. Делата на милосърдие, човечност и съпричастност към нуждаещите се и близките по вяра хора говореха по един практичен начин за живот, изпълнен с цел и мисъл за другите. Нашите родители не ни натрапваха нещата насила, но бяха деликатно ангажирани да видят всеки от нас да живее всекидневно с Божието Слово и молитвата. Намираха поводи да ни насърчат в събирането с други младежи от църквата.
 
Брат ми и сестрите ми, като по-големи от мен,  продължиха да ме формират като личност, носеща християнската добродетел. В един момент Бог призова моя брат  към служение - пастир на църквата ни! И оттогава той е главен пастир на Българска Евангелска църква - България. Благодаря на Бога за моя брат и за неуморното тичане на попрището на проповедник, душегрижител, посланик на мира и визионер на нашето духовно семейство.  Благословението продължава от род в род като сега всички наши деца – поколението след нас са в служение под една или друга форма. Това ме удовлетворява всецяло и ме изпълва с благодарност към Бога! Един ден те ще поемат щафетата да водят църквата ни, за което горещо се моля и очаквам да видя с очите си….
 
 
Лъчезара Йосифова: Църквата ви е основана преди близо 100 години. ЧЕСТИТ ЕДИН ВЕК! Как е започнало всичко?
 
 
Стефан Боюклиев: Ние отбелязваме 100 години от основаването  на нашата църква. Това е благословение, огромно наследство и велика отговорност. Все повече осъзнавам авторитета и делото  на първите повярвали християни през 20-те години на 20 век. Имам привилегията да познавам повечето от тях. Разказите им и личните преживявания и опитността на вярата им са помогнали да осъзнаят истинността и стойността на дара, който те са имали да предават Словото Божие на другите.
 
Ще се опитам да разкажа историята за приемането на вярата от първия служител на Евангелието в нашата църква, който е основал почти 10 църкви в Казанлък и региона. Името му е Найден Цветков. Като 21-22 годишен младеж е работел за местния предприемач и собственик на хлебозавода в Казанлък г-н Орозов. Трудолюбив, находчив и честен в работата си е бил близо до своя работодател. Той му е поверявал задачи от всякакъв  вид, търговски сделки и организиране на доставки от цяла България. Веднъж се връщал от поредната командировка с влака София - Бургас, през Стара Загора.  Там в купето, пълно с пътници, един благовестител, на който дори не знаем името, попитал: „Има ли някой, който иска да слуша за Бога!“ Хората учтиво приели да слушат. През целия път сърцето на брат  Найден горяло, запалено от огъня на Святия Дух. Той усетил, че нещо славно е започнало. Наближавало да слизат на гара Стара Загора. Благовестителят пътувал за другаде, но виждайки, че повечето от пътниците в купето се приготвят да слизат, задал важния въпрос: “Вие чухте Евангелското послание – има ли обаче, хора, които искат да живеят за Господ Исус Христос?“.  Младежът Найден погледнал лицата на всички в купето… повечето с облекчение въздъхнали, че пътуването свършва и ще слизат. На него обаче му идвало да извика: “Аз приемам Словото на благовестието и искам да живея за Бога!“. Душата му крещяла: „Господи, спаси ме, ела в живота ми!“. Това, което успял да направи, е да помаха на благовестителя с ръка, погледите им се срещнали за последно. Станало ясно – Найден приема вярата в Господа Исуса Христа. Това е човекът, който ме кръсти с водно кръщение!  Нося частица от неговата кротост и огън.
 
Слизайки в Стара Загора, веднага влязъл в една книжарница и си купил две Библии. Тогава все още се продавало свободно Протестантското издание – печатано в Цариград. Същото лято се срещнал със свой съселянин брат Теньо от с. Карагитлии (сега с.Виден), който, завършвайки Педагогическата Казанлъшка гимназия, е бил изпратен на работа в едно плевенско село. Там хазяите му – вярващи хора, му подарили Библия и нотна Песнарка. Същият е бил музикант – нотно грамотен, свирел е на цигулка и е помогнал на Найден в апостолското служение на благовестието. Град  Казанлък, селата Асен, Сахране, Розово, Горно Черковище, Копринка, и Карагитлии, Могилово и Елхово (Чирпанско)  са средище на евангелската вяра и вече 100 години пръскат светлината на Божието Слово. 
 
Лъчезара Йосифова: Благодаря от сърце, от името на много мисионери. Във вашата църква от около 15 г. имате посветено служение към нашата Международна християнска верига с мисионери и ходатаи от 50 страни. Вторниците, когато е молитвеното ви богослужение, редовно издигате нужди на служители. Разбрах, че имате и други молитвени събрания...
 
 Стефан Боюклиев:  Нашата църква вярва в силата на молитвата и не е случайно, че сме удостоени с честта да сме част от Молитвеното служение – координирано от тебе. Не помня кога започна, но имам чувството, че посвещението ни в Международната християнска верига „Приятели“изигра огромна роля във формирането ни като Мисионерска църква. Научавайки за отговорите на молитвите, ни одързостява да продължаваме. Всеки вторник  по време  на редовното молитвено богослужение се молим за мисионери и мисионерски проекти. В понеделник на сутрешната молитва отново се молим за благословението и опазването на хората на мисионерското поле! Макар че на практика познаваме малка част от изброените имена,  усещаме всички толкова близо до сърцата ни: като духовни роднини!
 
Лъчезара Йосифова: Благодарим още веднъж. БОГ ДА ВИ БЛАГОСЛАВЯ ИЗОБИЛНО!Много братя и сестри те помнят и като преводач от английски на фестивала  "ИЗРАЕЛ - МОЯТ ВЪЗЛЮБЕН" и други християнски конференции. При теб преводите също са постоянно служение. Откога се занимаваш с тях?
 
Стефан Боюклиев: Още от деца сме закърмени с любовта си към народа на Библията. Имахме щастието с моята съпруга да посетим земята Израел през 2006 г. и там се докоснахме до местата, описани в Словото Божие. Всичко оживя по невероятно красив начин. Който е ходил там веднъж, никога не остава същият. Присъединихме се към Фестивала „Израел-Моят възлюбен“ много спонтанно, като с моята съпруга Диляна работихме с жар за четири от фестивалите. Тя пое задължението да е водеща, а аз помагах с превода, като подготвях и репертоара на Вокална група „Камертон“ – Казанлък. Успяхме да изпеем над 20 песни на иврит. Записахме и CD  албум с 15 песни, като инструменталите бяха записани в местното студио на Евангелска Църква Казанлък от музиканта Павел Буюклиев.  Видяхме как онова, което правим, докосна много участници и гости на фестивала. Работехме прекрасно с танцовия състав от Украйна „Симха“, с които все още поддържаме връзка. 
 
Искам специално да отделя време за Екатерина Тодорова – Катя. Директор и основател на фестивала, с която над 15 години поддържаме близко приятелство. Тя е човекът, създал тази огромна сцена, където багри, музика, танци, декори и знамена издигаха над всичко Йешуа Ха-машиях – Господ Исус Христос. Това беше феерия на красота и душевен простор. Успяхме донякъде да  преживеем същото и в Израелската земя. Една огромна зала в Тел Авив – предградие Бат Ям приюти огромната българска делегация участници и гости от България, около 80 души. Препълнената зала аплодираше всеки участник.  Където и да отидем сега, хората ни разпознават. Прегръщат ни и благодарят за преживяването, което са имали като гости на фестивала и като зрители на Българска Християнска Телевизия (БХТВ), която много години излъчва програмите  на фестивала, които заснемаше на живо. 
 
Благодарен съм на Бога за възможността да превеждам на християнски конференции и форуми и така да служа на Божието дело със скромните възможности на богословски преводач. Разбрал съм, че не всеки филолог и професионален преводач би бил годен да прави симултанен превод на проповеди. Благословен съм да имам и много преводи на съвременни християнски песни, които пеем в църквата. Това е моят скромен принос да служа на Бога с дарбата, която ми е дадена свише.
 
 
Лъчезара Йосифова: Със съпругата ти Диляна служите състрадателно на много хора в нужда. Сега работите и с бежанци от Украйна. Би ли разказал за това? 
 
Стефан Боюклиев: Винаги съм казвал, че семейството е много важно за постигането и устойчивостта на успехите в живота и най-вече в служението. Всичко, което съм, дължа на Бог, на семейството, в което съм израстнал, и семейството, което създадохме с моята съпруга Дилянка (както много хора я познават). Веднъж Бог й говори специфично какъв е акцентът на нейното и на моето служение – освен всичко, което вършим, ние показваме обич, която свързва хората с вечните връзки на Неговата любов. Как протича един работен ден на моята съпруга? Първото телефонно обаждане е около 7:30 сутринта, след това продължава до късно вечерта. Това са все хора и съдби, които се нуждаят от насърчение, помощ или самотни хора, които никой не иска да чуе. А те имат нужда да си поговорят с някого. Тя е човек на действието, не си губи излишно времето. Хората я търсят, за да получат нужната информация и връзка, за да им свърши работата. Защо го правим ли? Защото обичаме хората и те ни обичат. Затова го правим и няма да престанем. 
 
Ние сме били отгледани от семейства и църкви, от които сме получили много любов. Любовта благославя, но и задължава. Така сме устояли и до днес. Съвсем нормално е, както се казва в Словото: „Даром сте приели – даром давайте!“
 
Благодарим на Бога за възможността да се включим в инициативата на нашата църква в подпомагането на различни благотворителни каузи за много бедстващи народи в предишните години. Сега вече имаме многобройни акции за събиране на помощи, дрехи, лекарства и храни за Украйна. Нашият пастир казва, че мисионерското дело е признак на израстване и зрялост. Бог сложи огромна любов за Украйна в сърцето на големия ни син Дани (Данаил Боюклиев). Той стана част от няколко кампании за  събиране на помощи и съвсем закономерно в средата на февруари, беше част от екипа на Христо Горанов – бизнесмен от църквата във Вършец, заедно с п-р Татеос Нигохосян и п-р Димитър Платиканов. Посетиха много църкви в Украйна и доставиха огромна радост и насърчение на много пасторски семейства . Прекараха време в молитва и споделяне на Благата Вест с невярващи бесарабски българи в Болград и няколко селища наоколо. Върна се с прекрасни спомени от срещите си с хората там и много нови приятели и планове за бъдещето. 
 
В момента продължава работата ни по настаняването и обгрижването на бежанците от Украйна. Нуждите са разнообразни и благодарим на цялата църква за жертвите и подаръците, които правят, за да могат хората да бъдат удовлетворени и зарадвани.
 
Лъчезара Йосифова: С кое слово от Библията ще насърчиш нашите читатели в това трудно време?
 
Стефан Боюклиев:  Войната беше последното нещо, което съм очаквал лично аз във време като това – още не знаем дали сме излезли трайно от пандемията с Ковид 19, а вече сме въвлечени в драмата на военните действия в близка до нас страна. Многобройни и различни са мненията „за“ и „против“ тази война. Войната не е изход от какъвто и да е спор или конфликт. Ние като църква сме длъжни да се ангажираме в делото на миротворци и застъпници за опазването на човешкия живот. 
 
Като насърчение искам да споделя мисъл, която е в сърцето ми от няколко дена: „Готов ли си?“
Ап. Павел пише на Тимотей: „Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от що да се срамува, като излагаш право словото на истината.“  / Второ Тимотей 2:15/. Ние преминаваме в нива на готовност: обучение, одобрение и понасяне на трудностите в живота!
 
В този живот дните ни са подарени от Създателя, са за да живеем за Божия слава. Да открием Божията воля за нас и да я извършваме. Да познаем Исус Христос и да го направим познат на другите! Готов ли си да си част от Плана,  вечния план на Създателя!?   При войниците бойната готовност е от голямо значение. Те са обучени и готови за момента на тревогата. Бог ни е призовал за духовни войници.  Според Второ Тимотей  2:3 „Съучаствай в страданията като добър войник Исус Христов.”
 
Момичето, което очаква да бъде булка, иска да е готова и с най-красивата премяна.  Живее постоянно с мисълта да се хареса на своя годеник. Тя очаква сватбата с огромен копнеж.Готови ли сме като църква за нашия Небесен Младоженец? Ако не очакваме Господ  Исус христос с трепет и не се готвим с нужното страхопочитание, тогава защо сме живели? Какво е това състояние – да вярваме в Бога, а да не очакваме Младоженеца?
 
Дкато чакаме и се приготвяме, имаме нужда от сигурност: „Дойдете, люде Мои, влезте в скришните си стаи, И затворете вратите след себе си; Скрийте се за един малък миг, Догдето премине гневът.“ /Исая 26:20/.
 
Нека Бог ни благослови и скрие в Сигурното място – Неговата пазуха, докато премине гневът му и ни преведе на безопасния бряг. Амин!
 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
Books-bg
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg