СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, днес наш събеседник е ХРИСТО ГОРАНОВ, бизнесмен от Вършец.
Лъчезара Йосифова: Христо, благодарим, че си наш събеседник. Често се удивлявам, когато в твоя Фейсбук отбелязваш на колко много места си пътувал. Имаш собствена фирма за превози. Сигурно можеш да споделиш много свидетелства за Божията протекция... Би ли споделил впечатления от пътуванията ти в УКРАЙНА през март и април - с п-р ТАТЕОС НИГОХОСЯН и п-р ДИМИТЪР ПЛАТИКАНОВ?
Христо Горанов: Новината за настъпилата война ме разтърси дълбоко. Хванах се, че слушам радио и разбирайки за нечовешките страдания в Украйна, се стичаха сълзи от очите ми. Тогава си дадох сметка, че нещо трябва да направя. Бях разбрал, че близки за мен хора и църкви са подготвили помощи – хранителни и битови – и изявих желание да им ги занесем лично. Затова бързо се организирахме с брат Митко Платиканов и отидохме на първото ни пътуване към Украйна или както ние го наричаме ‚разузнаване‘.
Първото място, което посетихме, беше град Черновци́, намиращ се в Западна Украйна.
Когато се прибрахме на родна земя, п-р Татеос се свърза с нас и така след две седмици отново бяхме на път към Украйна. Този път бяхме получили водителство да отидем при нашите сънародници – бесарабските българи в Южна Украйна. Бяхме набелязали различни църкви, които да посетим и така за два дни, с Божията помощ, успяхме да обиколим 7 църкви от различни деноминации. Хората навсякъде ни приветстваха много топло и нескрито споделяха, че са много радостни да бъдем при тях. Но истината е, че ние си тръгнахме по-насърчени от общуването и преживяното с тях.
И така, когато се прибрахме у дома, и други братя от църквите ни пожелаха да се присъединят към нас за следващото ни пътуване. Отново не чакахме дълго и третото ни пътуване до Украйна се случи седмица по-късно. Отидохме с 2 буса, пълни с помощи и общо 5 души – Антон Гинев и Данаил Буюклиев бяха новите попълнения към групата.
Отново отидохме при нашите побратими в Южна Украйна. Този път обаче бяхме решили да споделим и филма „Исус“. Искахме пътуването ни да има и благовестителска цел. Направихме общо 3 прожекции на филма и успяхме да раздадем много Нови Завети и друга християнска литература.
Лъчезара Йосифова: Ти показа видео с младо момче от УКРАЙНА, което държеше джобен Нов завет. Куршумът се бе забил в Новия завет, опазвайки живота му. КЪДЕ СЕ Е СЛУЧИЛО ТОВА?
Христо Горанов: Всъщност това видео ми беше изпратено за насърчение от пастора на църквата в Чушмелия. Не знам подробности за човека, но мога да кажа само: „Слава на Бога за това, че и днес върши чудеса!“. Наистина е удивително как Божието Слово и в буквален, и в преносен смисъл може да спасява. Чувал бях и преди за подобни истории.
Друго видео, което ме впечатли и което един брат при едно от посещенията ни в Украйна ми показа, бе на един дългогодишен пастор. В него той споделя как когато бил малък и комунистите дошли на власт, хлябът струвал 16 копейки (тяхната парична единица, еквивалент на нашите стотинки). Но липсвала всякаква свобода, особено за проповядване на Евангелието. Изводът е, че често привидно изгодните неща се заплащат със скъпа цена. И всъщност това, което се случва в момента в Украйна, е преломен момент за очистване от комунизма, от червената илюзия.
Иначе цялото общество е много сплотено и хората са готови да си помагат едни на други. Нашето желание и намерение е да продължим да им помагаме по какъвто начин можем – както финансово, така и с различни мероприятия, като задълбочаваме взаимоотношенията си с тях.
Лючезара Йосифова: През 2021 г. тримата бяхте и в АРМЕНИЯ - заедно с Милена, съпругата на п-р ТАТЕОС, и Емилия, съпругата на п-р Митко. Каква е равносметката ти от това пътуване?
Христо Горанов: Миналата година по същото време бяхме на мисионерско пътуване в Нагорни Карабах (Арцах). По стечение на обстоятелствата бяхме представени като делегация, помагаща на вдовици и сираци (деца) и така бяхме единствените чужденци по това време на територията на непризнатата от целия свят република. Това, което можем да кажем след видяното, е, че сме съпричастни на страданията от страна на местното население и категорично не подкрепяме войната. Виждайки как живеят хората там и колко труден е животът им, бяхме подтикнати да им помогнем. Благодарение на бизнесите, които имаме, и хората, с които сме заобиколени, се радваме, че можем да го направим.
Тогава пътувахме и до Азърбайджан. Приеха ни като делегация на правителствено ниво.
Лъчезара Йосифова: Преди години си имал незабравимо пътуване и до Израел...
Христо Горанов: Това пътуване не беше точно с мисионерска цел, но беше предизвикано от обич към Божия народ. Имахме много хубаво време там. П-р Даниел Розен беше нашият гид и имахме привилегията да ни разходи по молитвените си места, едно от които беше Хеврон. За един новороден християнин е особено вълнуващо да посети всички значими библейски места. Така историята, която четем в Библията, оживява по различен начин.
Лъчезара Йосифова: Ти си от Вършец. Родителите ти са от старото поколение евангелски вярващи. По линия на майка ти Йовка децата ви със съпругата ти Лидия - ЙОСИФ И ЕЛИЦА, са съответно пето поколение. Би ли разказал свидетелства?
Христо Горанов: Хората се впечатляват от последователността на предаване на вярата в рода ни, но всъщност всяко поколение само прави своя избор да върви по Божия път. Това, което сме днес, е резултат от устояването и твърдостта на нашите баби и дядовци. В онова време, когато не е било лесно да си вярващ, са решили да следват Господа, независимо на каква цена. Мога само да благодаря, че и нашите деца стоят твърдо в пътя на вярата Синът ни Йосиф съвсем по библейски се ожени за чудесно момиче с името Мария, която също е от християнско семейство от църквата в Поморие.
Всичко, което сме, е изцяло благодарение на Бога. И нашето най-голямо желание е да бъдем винаги на Негово разположение.
Лъчезара Йосифова: Във Вършец сте много гостоприемни. През февруари сте имали пастирска конференция. Сигурно предвиждате и други интересни инициативи през 2022 г...
Христо Горанов: За момента нямаме строг план-график. Отворени сме за всяка възможност да послужим.
Лъчезара Йосифова: С какво СЛОВО би насърчил читателите през трудното време, в което живеем?
Христо Горанов: Вярващите хора трябва да са борбени и да не се отчайват, когато дойде трудно време. С увереност да казват като апостол Павел: „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.“ / Филипяни 4:13/.
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите