Четвъртък, 11.08.2022

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Къде са смелите християни днес?

Main Pic
Публикувана: 03.05.2022
Автор: п-р Веско Енчев
Прочетена: 540
Коментари: 0
Отново ще Ви припомня и думите на Исус в Марк 16:15:
 
„Идете !..." /Къде ?/ "По целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание !“ И тогава обещанията на Исус в следващите 17,18 стихове: „И тия знамения ще придружават повярвалите: В Мое име.....“ Сигурен съм, че ги знаете.
 
Искам да Ви върна малко назад в годините на комунизма, когато също имаше много ограничения върху Христовата църква: Библията беше мразена и преследвана книга. В България бе забранено отпечатването ѝ. Властите искаха в църквите да няма деца и младежи по време на богослуженията, а само възрастни хора. Планираха и смятаха, че когато старите християни умрат – църквите ще се затворят. Върху пастирите имаше постоянен натиск да не допускат деца и младежи. Комунистическата ДС (Държавна Сигурност) се опитваше да вербува и направи доносници много от пастирите. Някои се поддадоха, но имаше и такива, които останаха смели и твърди за вярата, въпреки пастирските процеси и непрестанния тормоз, заплахи, затвор и интернирания...
 
Някои от пастирите, като Харалан Попов, Йончо Дрянов, Георги Чернев....бяха интернирани в лагерите Белене, Скравена, но те не се уплашиха. И след излизането от тези концентрационни лагери някои след 8, 10, 15 години, прекарани там при нечовешки условия на труд, продължиха да говорят и работят за Бога! Други като п-р Георги Тодоров, Данаил Цачев – лежаха в строг затвор, трети като п-р Едуард Куриян, Стоян Буков, Младен Младенов, Стефан Стефанов... бяха интернирани, някои в малки турски села...Забранено им бе да говорят за Исус Христос. Но те не се страхуваха и споделяха своята вяра с други.
 
Хора повярваха в Исус, а нуждата от Библии беше голяма. Те не се отпечатваха в България. Това беше забранено. БИБЛИЯТА беше най-мразената, гонена, преследвана от комунистите – атеисти книга, считана за „опасна“ и унищожавана.
 
В София на ул. „Позитано“ № 1 срещу Централата на БСП и на гърба на Съдебната палата по онова време се намираше „Музеят на революционната бдителност“. Между много музеи по онова време имаше и такъв музей. На втория етаж на музея, под стъклени витрини, видях изложени конфискувани от проверка на митниците Библии и друга християнска литература.
 
Те бяха поставени редом до порнографски списания с голи тела и надпис: „Американските империалисти изпращат емисари от чужбина, под формата на „туристи”, които внасят нелегално в своите сакове и коли библии и друга религиозна и порнографска литература, която е опиум за народа и нарушават законите на нашата социалистическа Родина”.
 
Такова беше отношението на тогавашните управници към Библията – поставяха я редом с порнографката литература!? И ако някой „революционно бдителен” митничар откриеше в сака на някой такъв „турист” от Запада няколко Библии, тогава този турист беше подлаган на унизителни разпити с часове, за да каже кой го изпраща, на какъв адрес ще ги занесе? Удряха му на паспорта черен печат и веднага - обратно на самолета. Ако пък автомобил с такъв „опасен, забранен багаж” беше заловен, той биваше конфискувана в полза на държавата, „опасния товар” – изгарян в Кремиковци при засилена охрана, а водачът – чужденец биваше хвърлян в български затвор за няколко месеца. Или години. Там, в пълна изолация, след множество разпити на следователи, които искаха да разберат канала на забранения трафик, никой от близките на този „религиозен враг – империалист”, не знаеше къде е, кога ще бъде пуснат на свобода и дали изобщо ще излезе жив от затвора !?.. Мислите че преувеличавам? Не! Това беше самата действителност по онова тоталитарно време.
 
Един ден на нашата врата почука чужденец. Говореше английски. Представи се за Джон, преди това - за Пол. Едва след 10 ноември 1989 г. научих истинското му име – Том Хамблин. Попита само: „Имате ли нужда от Библии ?“ Как да нямахме нужда от Библии ? Ако някое вярващо семейство имаше Библия – това бе най-голямото богатство в този дом! Уговорихме се вечерта да разменим на определеното място в гората „товара“ с Библии. След няколко минути той си тръгна. Къде отиде?  Не го питахме, нито искахме да знаем. Защото ако случайно го бяха проследили и нас със съпругата ми ни извикаха в ДС, ние да кажем: „Един турист се отби в църквата, видял надписа „Евангелска църква“, но кой е той, как се казва и за какво е дошъл – не знаем. Пък и ние не знаем добре английски език...“
 
В това време „Джон“ отива с колата на безлюдно място в гората, подготвя я за „размяната“: развива болтовете на тайника на пода, изважда скритите там Библии и ги поставя в чували. Това става малко преди да се мръкне.
 
Колко много рискува да попадне на милиция или на лоши хора! Но той е смел и с вяра разчита на Божията закрила!
 
В определения час на среща ние пристигаме с нашия Москвич в гората и „размяната“ на чувалите с Библии за две – три минути е извършена. След пожелание: „БОГ да Ви пази!“ се разделяме с „Джон“.
 
Сега за нас предстои опасността да се приберем благополучно. Багажникът на кола и задната седалка са пълни с чувалите, покрити с едно одеяло. Отново отправяме гореща молитва към Бога да ни пази и тръгваме.
 
Точно навлизаме в града и виждам двама милиционери или полицаи да спират всяка кола за проверка. Следва стандартният въпрос: „Какво носите?.. Отворете багажника!“ Беше по онова смутно време на преименуване на турците с български имена. По онова време имаше съпротива, диверсии, затова проверяваха за взривни материали и оръжие.
 
А ние носехме най-опасното оръжие – Библията, която може да обезоръжи и най-големия грешник! Това „оръжие“ беше забранено и ни грозеше затвор и конфискация на колата.
 
Какво да правя ? Сърцето ми биеше силно. И аз, и съпругата ми се молихме горещо Бог да ни избави. Бяхме само на около 30 – 40 метра от тях. Отбих веднага вдясно и спрях, отворих капака на колата и започнах да търся „повредата“. От време на време хвърлях по един поглед към милиционерите. В един момент, когато те се бяха твърде много задълбочили върху проверката на спряна кола, аз запалих моята, направих обратен завой и влязох в първата странична улица. Спрях я там и пеш отидох да проверя дали този обиколен път е свободен от проверяващи патрули. Съпругата ми остана в колата в молитва. Прибрахме вечерта „опасното оръжие“. Сега предстоеше то да се „пръсне“ по други градове и църкви на верни братя, които не се страхуват да сеят семената на Божието Слово. Наистина имаше опасности от проверки, провали и реални възможности от затвор или интерниране, както това стана с моя приятел бр. Стефан Стефанов от Шумен или с п-р Георги Тодоров от В.Търново. Но Библията казва, че „Който се взира във вятъра, няма да сее, и който гледа на облаците, няма да жъне“ /Екл. 11:4/
 
В друг случай през зимата пътувах в Северна България. Багажникът на Москвича беше пълен с Библии, а отгоре имаше две щайги с празни буркани да дрънкат, за „прикритие“. На едно кръстовище имаше Пътна полиция, т.е. милиция. Двама милиционери си говореха нещо. Единият почукваше стоп-палката в крака си. Какво да правя? Ако ме спрат за проверка - затворът за разпростанение на нелегални Библии ми е сигурен.
 
Извиках в молитва: „Боже, опази ме. Ти знаеш как? Ако трябва, затвори очите им, или отклони вниманието им от мен... Ти знаеш как...“
 
Колата ми се движеше в снежните коловози, направени от някой минал преди мен автомобил. Не можех да спра и да тръгна обратно. Това би било много подозрително... Забавих скоростта и призовавах Божията закрила.
 
Милиционерите ме огледаха любопитно: „Къде ли е тръгнал този „откачен“ в големия сняг“, но не ме спряха! Слава на Бога! Подминах ги и от устата ми се изтръгна едно мощно „Алилуя! Боже, благодаря Ти за Твоята закрила!“
 
Сега Ви моля, братя съработници, не мислете за мен като за някакъв герой или някой „надут“ християнин, който се хвали и пише за „герой“. Не съм герой ! Герои са тези, които завършиха живота си с мъченическа смърт заради вярата в Христос! И те ни оставиха пример да следваме по техните стъпки, да бъдем смели, твърди, безкомпромисни в това последно време! Днес е друго време, с други предизвикателства пред нас. Но и те изискат от нас като християни да бъдем смели, твърди във вярата, безкомпромисни!
 
Маран-ата ! Господ иде !
 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg