Четвъртък, 18.04.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Какво още не правиш...

Main Pic
Публикувана: 19.05.2022
Автор: Т. Георгиева
Прочетена: 528
Коментари: 0
Не се изморяваш  да ме обичаш. Не се отказваш да ми откриваш.
 
Всяка сутрин милувката Ти е със слънцето.
 
Шепнеш с песента на птиците и вълните на морето.
 
Докосваш ме със зеления полъх на дърветата. 
 
Усмихваш ме с разцъфналото цвете в саксията и детската глъч, потекла към градините. 
 
Стопляш ме с грижата на любимия и разперените ръчички на внучките ми.
 
Даряваш ме с дом, семейство и деца, и техните деца, приятели и хляб.
 
Изпълваш ме с надеждата  на възкръсналото здраве.
 
Изцеляваш ме с прошката на измитото от срам  сърце.
 
Танцуваш с мен в небето на въображението ми.
 
Храниш ме със соковете на Словото Си. 
 
Шепнеш ми историята на блудното човечество и неговото изкупление в Христос.
 
Събуждаш ме с песните на неделното богослужение и хвала.
 
Течеш в клавишите на усамотеното ми среднощно търсене.
 
Говориш ми в споделените тайни на хора в нужда.
 
Умоляваш ме да се смаля и смиля.
 
Готвиш ме да воювам и да отстоявам в дълга битка.
 
Връщаш ме от залитанията в суетата. Простираш отвеса Си и коригираш мислите ми. 
 
Поднасяш огледалото Си и ме караш да се  преткривам.
 
Рисуваш с мен плановете Си наяве и насън.
 
Непрестанно ме  връщаш към мечтата Си за мен.
 
Не изпускаш ръката ми и дори когато съм Ти сърдита.
 
Събираш молитвите ми и бършеш сълзите ми.
 
Вдигаш ме отново да вървя по пътя Ти.
 
Сядаш с мен и слушаш внимателно когато изтощено Ти говоря. 
 
Утешаваш вътрешността ми и мажеш раните с балсама на мира Си. 
 
Пееш с мен музиката на небесата Си.
 
Отваряш вечността в сънищата ми и ми говориш.
 
Летя с Теб и се потапям във водите на Твоето небе.
 
Учиш ме да плувам в радостта Ти. И да ридая в Твоите сълзи за човешкото безумие и унищожение. 
 
Изпращаш цялото Си войнство да воюва пред стъпките ми. 
 
Въвеждаш ме в обетованата земя на призванието ми и пишеш обещанията Си в тъмнината на нощта.
 
Изпълваш устата ми с вечната мъдрост на книгата Си, когато не ми достигат думи.
 
Късаш оковите на ума ми и събаряш безпощадно  крепости.
 
Вдигаш  пред очите ми завесата от коварство и лъжа и виждам ясно.
 
Пращаш ми слово на знание в най- заплетената ситуация.
 
Дишаш радостно в победата ми и въздишаш, когато роптая.
 
Водиш нозете ми в правилната посока.
 
Задвижваш даването на ръцете ми.
 
Държиш ме в дланите Си.
 
Държиш ме в погледа Си.
 
Държиш ме в сърцето Си.
 
Соковете на любовта Ти потичат във вените ми. Разтварям се в Твоето море от добрина и любов.
 
Господи, благодаря Ти, че първо Ти ме обикна!
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg