"Идете, прочее, и научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отец, Сина и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века (настоящата епоха). Амин!” (Матей 28:19-20)
Много пъти сме чели тези думи и те често изобразяват една определена картина в умовете ни. В тази картина ние виждаме смели мисионери, които отиват до далечни племена и народи, сред джунгли, пустини, планини, полярни ледове и снегове, сред враждебно настроени тълпи от местни религиозни фанатици или други противници.
Тези мисионери проповядват за Господ Исус Христос, извършват и чудеса, събират събрания от новоповярвали. Всичко това изглежда чудесно, но замисляме ли се какво трябва да следва оттук нататък? Защото мисионерите идват, свършват си работата и обикновено след това си тръгват.
Да, има и такива, които остават. Но често остават сами, и се опитват да работят сред местните за дълго време. В по-редки случаи остават като цял екип.
И така, какви са плодовете в първия случай, когато никой не остава? Какви са във втория случай, когато остава само един човек (евентуално със семейството си)? А какви са плодовете, когато остава цял екип, особено когато е подкрепян от църквата, която го е изпратила?
Неведнъж ми се е случвало да разговарям с братя, които разказват как преди са ходели по различни села и градове, благовествали са, прожектирали са филма „Исус” или са извършвали други подобни мисионерски дейности. Те разказват за местни съживления, за спасени души и за най-различни други неща, които са се случили там.
Но когато ги попитам: „А как са сега тези хора там, където сте били?”, за съжаление получавам разочароващи отговори. Някои казват, че след известно време събранията, които са се основали, са се разпръснали по различни причини. Например, младите са напуснали селото и са отишли в града да търсят по-добра работа, или пък са започнали раздори между новоповярвалите, или просто защото не е имало кой да ги организира и да се грижи за тях. А някои просто казват: „Не знаем какво се е случило с тях.”
И един ден се запитах: „Какво пропускаме? Защо има толкова много случаи, в които като че ли работата на мисионерите бива като, че ли занемарена и обезсмислена? Не би ли трябвало Божието царство да расте и вярващите да се умножават все повече и повече?” Нещата изглеждат като че ли се опитваме да запалим огън, слагаме хартия в малкото пламъче, то за няколко секунди обхваща хартията и заприличва на буен огън, но само след още няколко секунди угасва...
И тогава си спомних това, което апостол Павел пише на християните в Коринт: „Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте.” (1 Коринтяни 3:6). Как мислите, ако само Павел беше насадил, но без да има кой да полива, дали Господ щеше да направи да расте?"
В Библията има само два примера на „самотни мисионери”. Единия пример е с благовестителя Филип, който срещна етиопския скопец и му благовества. Но там виждаме, че този скопец не започваше „от нулата”, той дори притежаваше Библията (в тогавашния вид), и имаше нужда само от разяснение. Явно Бог беше преценил, че би могъл да го използва в Етиопия за създаването на църква.
А другия случай беше посещението на апостол Павел в Атина (описано в Деяния на Апостолите 17:15-34). Той не беше отишъл там специално за да благовества, а само за да изчака екипа, с който щеше да продължи към Коринт. Докато ги чакаше сам, той използваше случая да каже на местните за Господа. И в резултат повярваха няколко човека, сред които Дионисий Ареопагит, за когото се предполага, че е станал техен епископ.
Почти никакви сведения обаче нямаме за това какво се е случило по-късно. В крайна сметка Атина става християнска (макар, че езическите традиции там се запазват доста по-дълго, отколкото на други места в Римската империя). Но в Библията нищо повече не се споменава за повярвалите в Атина.
Навсякъде другаде обаче, Павел пътуваше с екип. Част от неговия екип са били Варнава, Сила, Тимотей, Прискила и Акила, Аполос, Лука и други. Виждаме, че те са отивали в определени градове, основавали са църкви там, след което оттам Павел е продължавал с част от екипа на други места, докато другата част са оставали в тези църкви.
При това, част от неговия екип са били именно хора, повярвали чрез Павел в новоизградените църкви. Не случайно той пише на Тимотей: „И каквото си чул от мен при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат”. Виждате ли за какво говори Павел тук? Той говори за верижна реакция! Но как да се задейства тази реакция?
Апостол Павел пише също и за Христос, „от Когото цялото тяло, снабдявано и сплотено чрез ставите и жилите си, расте с нарастване от Бог” (Колосяни 2:19). Всички участват в това нарастване! На всеки са дадени различни дарби и служения, чрез които Бог прави това.
И така, наскоро някои братя (да, бяха братя с горещи сърца за Господа) ми казаха: „Хайде да тръгнем по селата, да обикаляме, да благовестваме тук и там.” Но аз им казах „Добре, но след като си заминем, какво ще стане с хората, на които сме благовествали? Затова ви предлагам следното: по-добре да се съсредоточим като начало само върху едно или две села (или градове), и всеки да използва дарбите и служенията, които са му дадени.
Благовестителите нека да продължават нататък, но да има и такива, които да останат като епископи, като учители, като различни видове дякони, помагачи (ако трябва) и т.н. с една цел: новоповярвалите да се обучат и утвърдят до едно ниво, в което ние вече няма да сме им нужни там (за да можем ние да отидем на други места)! И не само ние да не сме им нужни, а те самите (без нас) да могат да продължат да вършат същото нататък- към други села и градове!”
Ако от две села се сформират два екипа и работят по този начин, те могат по същия начин да „запалят” четири села. Четири села пък могат да „запалят” осем села, а осемте- цял район, а пък от там- истински пожар! Да, разбира се, ще има съпротива, Сатана ще се опитва да потушава този пожар тук и там, по различни начини, но ако действаме според принципите, които Библията ни разкрива, няма ли все пак огъня да надделее?
И така, „Идете, прочее, и научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отец, Сина и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал”! Да ги учим (заедно с кръщение), но не само на това кой е Господ Исус Христос, а също и всичко, което Той ни е заповядал, „и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века (настоящата епоха). Амин!”
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите