Скъпи читатели,
Тук ви срещаме с пастир Ваня Димитрова от ХЦ „Сион“ - Стара Загора. Тя и молитвената група към тяхната църква са дългогодишни ходатаи за различни мисионерски нужди. А когато пишех въпросите за нея, тя имаше рожден ден. Желаем ѝ от сърце много здраве, радости, благословения! Осезаема е красотата, която присъства в живота ѝ - външна, вътрешна, във взаимоотношенията ѝ спрямо Бога и хората. Чела съм много нейни свидетелства и мога уверено да кажа, че за нея се отнасят думите от Притчи 31 глава, описващи добродетелната жена. Пастир Ваня помага и на много млади християнки да станат такива жени, по сърцето на Бога.
Лъчезара Йосифова: Пастир Ваня, с твоя съпруг п-р Димитър Димитров вече 32 години ръководите църква "Сион". Как започна всичко?
П-р Ваня Димитрова: Съпругът ми е ветеринарен лекар и никога не сме си представяли, че един ден ще стане пастир. Аз съм от евангелско семейство. Моите дядо и баба бяха пастири. Когато съпругът ми повярвал като студент, той бил изпълен с огън и вяра в Господа. Имаше невероятен глад за Божието Слово, четеше и го препрочиташе, а Божият Свети Дух му даваше разбиране. Така се изпълваше със знание от Библията, освен личните преживявания с Господ Исус Христос.
По онова време нямаше библейски училища, семинари, нямаше официално дори Библии, а се разпространяваха тайно, още по-малко духовна литература. Така че, съпругът ми разчиташе на Светия Дух, Който му даваше откровения върху Словото. Това му помогна изключително много, когато стана пастир през 1990 г. Вече беше паднала „желязната завеса” в страните на Източна Европа. В България имаше голямо съживление, особено сред младите хора. Те никога не бяха чували за Бога. Двамата със съпруга ми започнахме събирания първо с малка групичка млади хора, като те водеха други свои приятели и познати. Така че само за няколко месеца десетки младежи се присъединиха.
Имахме хваление, споделяния върху Библията, молитва. Светият Дух се изливаше без мярка, беше като в Ранната църква. Бог потвърждаваше Словото Си с чудеса и знамения. Но най-голямото чудо беше промяната на човешки съдби. Съпругът ми реши за известно време да напусне работата, тъй като служението изискваше пълно посвещение. Намерението му беше само да организира църквата, която не можеше да продължава хаотично. А по-късно като се намери пастир, отново да се върне към професията си на ветеринарен лекар. Но не след дълго почувства Божия призив да води повереното му от Бог събрание, което за две години нарасна до 700 вярващи. Продължихме със създаване на още църкви. Така от малка групичка хора се образува голяма църква за слава на Бога! Оттогава минаха 32 години.
Лъчезара Йосифова: И сте станали национално движение...
П-р Ваня Димитрова: С Божията помощ сме създали дъщерни църкви на 50 места в България с повече от 2500 членове. Няколко години след началото на църквата, се присъединихме към Международната църква на Форскуеър евангелието с център Лос Анджелис, САЩ (ICFG).
В църквата ни още в началото попадна голяма група млади хора, които се нуждаеха от сплотяване. Нуждаеха се да бъдат обучени в библейските истини, да познават основите на вярата. Появи се необходимост от повече лидери в църквата и това подтикна съпруга ми да постави началото на местно Библейско училище. За тази идея му помогна моделът на служение, което имаше Ранната църква. Примерът е Деяния на апостолите 2:42: “И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.” Ние самите нямахме библейско образование. Тогава почти никой в България нямаше такъв ценз поради комунистическия режим, при който вярващите бяха гонени. На много по-късен етап съпругът ми завърши магистратура по Практична теология в TCMI Австрия. Но по онова време знанията, които имахме от самостоятелното четене и изучаване на Словото, стояха затворени вътре в нас.
В началото на 1990 г. се срещнахме с един мисионер от Канада. Той беше дошъл в България със семейството си. Един ден каза нещо, което никога няма да забравим. То стана мотивация за нашето служение. Думите му бяха, че съпругът ми е като пълна бутилка, която е плътно затворена и затова Бог не може да излива повече, но ако я отвори и започне да предава на другите това, което е получил от Господа, Той ще продължи да излива Неговото благословение.
Лъчезара Йосифова: Би ли разказала повече за Еми Макферсън – една вдъхновяваща жена на вяра, която е основала „Форскуеър чърч“. Навремето в тази църква са ходили Чарли Чаплин, Антъни Куин и много други...
П-р Ваня Димитрова: Еми Симпъл Макферсън е основател на Международната деноминация Форскуеър, към която принадлежим. Това е деноминация, изповядваща пълното Евангелие: Исус Христос като Спасител, Изцерител, Кръстител със Светия Дух и идещ Цар. Още като тийнейджър Еми се омъжва за мисионер, с когото заминават за Китай. Там той умира от малария, а тя се връща бременна и сама. Но през целия си живот върши чудеса от героизъм, прави немалко неща, революционни за времето си. През 1923 г. завършва строежа на сградата на Анджелис Темпъл, емблематичен не само за движението Форскуеър.
Централната зала е с 5000 седящи места, но винаги е била препълнена и с правостоящи. Поради близостта ѝ с Холивуд, артистичните ораторски качества на „сестра Еми“, както е била известна, членове на църквата са доста холивудски величия. Даже Чарли Чаплин е правил филмови презентации на артистичните ѝ проповеди. На сцената е водила истински животни, мощен мотоциклет, което е било много атрактивно. Но по-важната причина за огромната посещаемост на нейните богослужения, са чудесата и знаменията, които са потвърждавали Словото.
Болниците са пращали линейки с тежко болни и Бог ги е изцерявал. Тя открива първото християнско радио и е била на път да открие и първата християнска телевизия, но ранната ѝ смърт попречила на това. Изгражда и библейски колеж към Форскуеър. Тази силна, динамична и революционна жена на вяра, до последния си дъх пътува, евангелизира, мисионерства и гори за Господа и за Неговото Царство. За разлика от други евангелизатори, нейната цел не се е ограничавала единствено да провежда многохилядни евангелизации с много чудеса и знамения, но и създала движение от църкви, с грижа за новоповярвалите. Мотото на нейния живот е: „С пълното Евангелие – по целия свят“.
Лъчезара Йосифова: Във вашата църква често провеждате Празник на талантите...
П-р Ваня Димитрова: Да, така е. Уверили сме се, че Бог е дал не само на всекиго талант, но и по повече от един. Когато дадем възможност и свобода на хората да изразят любовта си към Бога и вярата си, се възхищаваме на нашия Творец. Увеличава се многообразието в начините, по които служим на Госпоода, един на друг и на хората от света, които все още не познават Бога.
Лъчезара Йосифова: Имате две деца и четирима внуци. Какво най-често ги съветваш? А ти на какво се учиш от тях?
П-р Ваня Димитрова: С децата от малки сме създали приятелски взаимоотношения, за да се чувстват свободни да ни питат за всички въпроси, които ги интересуват. Доверието е важно, иначе никакви съвети не биха помогнали. А ние имаме вече няколко поколения духовни деца, родени и израснали в църквата. Преди няколко дни празнувахме завършването на абитуриентите. Получихме със съпруга ми най-невероятния подарък – дневник с отговори на въпроси от рода - кои са трите ни най-важни качества, кое най-много им е направило впечатление в нашето поведение, взаимоотношения, наши реакции към техни действия. Бяхме изумени, как всяко наше действие, реакция и думи оставят отпечатък у хората и са нашата най-силна проповед. Така че съвети – да, но само когато са желани; а най-вече примера, който даваме.
Преди време в разговор със сина ни му казах, че съжалявам, че не сме им обръщали достатъчно внимание, поради голямата ни заетост със служението. А той отговори, че не му е липсвало, защото е взимал пример от нас, като ни е наблюдавал. Разбрал е, че за да си добър лидер и да постигаш целите си, трябва да си отдаден 100 % на мисията си и на хората. А за дъщеря ни, когато беше в тийнейджърска възраст, едно момиче от църквата забелязало, че за нещо е била притеснена. Отишла при нея и ѝ казала: „Не знам през какво преминаваш, но поне можеш да споделяш с майка си. Аз винаги споделям с нея и тя ми дава най-добрите съвети.“ Същата вечер дъщеря ми пожела да разговаряме и оттогава сме най-добри приятелки и си споделяме. Това, на което се уча от децата, е да не губя детската любознателност и младежкия ентусиазъм. И това, на което уча другите, самата аз да го изпълнявам.
Лъчезара Йосифова: Какви по-мащабни мисионерски инициативи предвиждате до края на 2022 г.?
П-р Ваня Димитрова: След като има вече достатъчно много лидери в църквата, трябваше да се помисли как да им се осигури фронт за тяхното практично служение. Няма как всички да проповядват в църквата. Така се роди идеята да започнем създаването и на други църкви в региона и тези изградени лидери да служат. Това се оказа много ефективен модел, който напълно намира потвърждение във Великото поръчение на Господ Исус Христос, записано в Матей 28:19,20: “И така, идете, създавайте ученици измежду всичките народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века.”
Това поръчение на Исус сме го приели лично и е водещо в пастирското ни служение. А основната мисия на църквата е СЪЗДАВАНЕ НА ХРИСТОВИ УЧЕНИЦИ.
Създаването на ученици не е само организирането на библейско училище и включване на новоповярвалите в него. Знанията, които те получават, трябва да се прилагат на практика. Не бива да спира процесът на евангелизиране и на лично свидетелстване на хората от църквата. Затова библейските ученици се включват в служение, в тимове за създаване на нови църкви, в мисионерски пътувания и евангелизации.
За период от 2 години бяхме изпратили семейство от нашата църква като мисионери в град Доспат. През това време цялата църква ги подкрепяхме, като няколко пъти с мисионерски тимове от църквата провеждахме евангелизации в няколко селища около Доспат. Поради ваканционното време, беше пълно с ученици и студенти, върнали се в родните места. Независимо от гоненията, семената бяха посети. И днес продължаваме с мисионерство, като дъщерните ни църкви се запознават с хора от други селища, където няма църкви. Провеждат се евангелизации, сформират се групи, изграждат се взаимоотношения и впоследствие се създават църковни общества.
В началото на пандемията не бе възможно събиране на големи групи в затворени пространства и това бе използвано за евангелизации. Много църкви от селата правеха хвалебни служби на открито. Никога не бива да недоволстваме от обстоятелствата, но да ги използваме като повод за благовестие по нов начин. Като например честото пътуване на вярващи, дори и служители, за да си изкарват прехраната в чужбина. По този начин много от тях сформират групи в съответната страна. Наскоро пътувахме до Франция и послужихме в една църква с българи, работещи там. Това сложи началото на дългосрочни взаимоотношения. След това имахме посещение от семейство, които работят в Ирландия и имат желание да помогнем за създаването на църква в техния град. А ние не спираме да насърчаваме хората от църквата за лично евангелизиране. От всичко това има плод, тъй като молитвените групи представят редовно нужди, включително и на мисионери и мисионерски служения. Така сме съпричастни към случващото се на места, където не сме пряко свързани.
Лъчезара Йосифова: Със съпруга ти сте завършили Хагай институт, който е за мисионери. Би ли споделила повече за него?
П-р Ваня Димитрова: Хагай институт беше уникално, животопроменящо преживяване. Там се срещнах и сприятелих с хора от съвсем различни култури. И до ден днешен поддържам връзка с много от тях. Когато по-късно пътувах за конференция на Филипините, имахме много мила среща. Кръгозорът ми беше изключително разширен, научих разнообразни идеи за евангелизиране и придобих доста практични умения. Свикнах на строга дисциплина във всяко нещо, организираност, и в същото време да не се отклонявам от главната мисия, дадена ни от нашия Господ Исус Христос.
Лъчезара Йосифова: С кой стих от Словото ще насърчиш читателите в това трудно време?
П-р Ваня Димитрова: Любимите ми библейски стихове са много. Но има стихове, които са ми дали сила да издържа гоненията заради вярата ми, още в ранна тийнейджърска възраст. Затова мисля, че в тези трудни времена, в които живеем, те биха могли да ни дават сили и увереност. А те се намират в Послание на ап. Павел към римляните 8:35, 37, 38, 39.
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите