Четвъртък, 30.06.2022

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Празник на религиите гради мостове

Main Pic
Публикувана: 18.06.2022
Автор: Влади Райчинов
Прочетена: 208
Коментари: 0
Приятна августовска вечер. Под прикритието на среднощния мрак млада двойка се приближава до Централна софийска синагога и със спрей изписва на стената ѝ цифрите „14/88“. Точно под тях, с по-плътна розова боя, младежите се опитват да изрисуват обърната свастика. След това момчето и момичето, с лица, покрити с медицински маски, бързо изчезват в нощта. 
 
Действието им е не просто вандализъм, а антисемитско послание. Двете двойки цифри 14 и 88 са натоварени с расистка символика, а свастиката е прословутото лого на нацизма. 
 
Нашите историци отдавна се хвалят, че през Втората световна война България е опазила живота на десетки хиляди евреи. През последните няколко десетилетия обаче в страната ни се наблюдава забележимо увеличение на различни прояви на етническа и верска ненавист. Редовно чуваме за графити с обидни изрази върху паметници или чупене на надгробни плочи. Речта на омразата и вандализмът се разпространяват осезаемо: от футболни агитки, рисуващи свастики по ромски домове и турски джамии, до богослужения на протестанти, които са нарочвани за нехайно разпространение на коронавирус, а напоследък и до забиване на кирки в автомобили с украински регистрационни номера. 
 
От началото на ХХI век политически фигури с националистически възгледи използват телевизионни студия и социални медии, за да възбуждат расистки настроения. В годишния си доклад за религиозната свобода, публикуван преди две седмици, Службата за международни религиозни свободи на САЩ посочва редица случаи за негативно отношение към верски общности в България. „През октомври кандидатът за вицепрезидент Елена Гунчева от партия „Възраждане“ заяви в социалните мрежи, че политици от еврейски и турски произход трябва да се смятат за „гости“ в страната“, посочва докладът. През февруари български евродепутат направи нацистки поздрав в пленарната зала на Европейския парламент, но впоследствие се оправда, че просто е помахал за довиждане на водещата събранието. Освен политически фигури, позиращи като „патриоти“, но бълващи откровена омраза към хора с различен произход или вероизповед, докладът описва инциденти като повреждане на паметни плочи, скандиране на смъртоносни заплахи срещу мюсюлмани и откровено прибягване до ксенофобска реч по време на трите кампании за парламентарни избори у нас през 2021 г. 
 
Българските книгоиздатели безразсъдно препечатват литература на Хитлер, Гьобелс или Юрген Граф и такъв вид книги може да се намерят безпроблемно по книжарници и улични сергии. Разбира се, това насърчава модели на мислене, които изключително лесно се усвояват от някои групи, чиято основна мотивация за съществуване сякаш е ненавистта към различните. Проява на подобна група беше например футболната квалификация България-Англия през септември 2019 г., която беше спирана на два пъти, тъй като агитка от около петдесет младежи с бръснати глави и черни качулки изнесоха свое предварително подготвено шоу за върховенството на бялата раса, включващо расистки скандирания, фашистки жестове и маймунски звуци.
 
 
Софийският Четириъгълник на толерантността 
Това обаче невинаги е било така. Столицата на България има особена заслуга със своето наследство на мирно религиозно съжителство. Само в рамките на няколко квадратни километра в самия център на София се намират редица свещени места на различни религиозни групи. Православни, католици, мюсюлмани, протестанти и евреи от дълги години изповядват вярата си открито, без страх и напрежение. Свидетелство т. нар. „Четириъгълник на толерантността“ в сърцето на града, където молитвените домове са разположени на пешеходно разстояние един от друг.
 
В рамките на около час лека разходка може да се посетят няколко доста различни типа религиозни сгради: източноправославните църкви „Св. Неделя“ и „Св. Петка“; джамията „Баня Баши“; римокатолическата катедрала „Св. Йосиф“; Централната софийска синагога; няколко протестантски църкви (методистка, конгрешанска, петдесятна); румънската православна църква „Св. Троица”, арменската апостолическа църква „Св. Мария”, руската православна църква „Св. Николай“. 
Близостта на всички тези обекти с религиозно значение крие важно послание: столицата на България е безопасно място не само за мирно съвместно съществуване, но и за взаимно уважение. Групите с различна вяра си партнират от стотици години в изграждането на приветлив и надежден обществен площад, където никой не е отлъчван или мразен поради религиозната си принадлежност. 
 
Ежегодният Празник на религиите 
През последните години се породи една допълнителна форма на взаимно уважение и обществено партньорство чрез уникална формация, която дава платформа за обществено сътрудничество между протестанти, мюсюлмани, евреи, католици, арменци и (понякога) православни духовни водачи: Националният съвет на религиозните общности в България. НСРОБ е консултативен орган, който събира представители на шестте основни религиозни общности за редовни разговори. Съветът организира съвместни събития и изразява общи позиции по религиозни въпроси, като законодателни предложения или политически изявления, конкретно свързани с религиозно подхранван вандализъм. 
 
Тази година за седми път Националният съвет организира т.нар. „Празник на религиите”. Мир, единство, толерантност, единни и равни в многообразието – това бяха най-често повтаряните думи от членовете на Управителния съвет на НСРОБ в центъра на София. В един свят, където се вихрят войнствени страсти и реч на омразата, подобни мостове са повече от необходими. 
 
При „Смисълът на този празник е толерантността и разбирателството. Мотото ни е „Заедно в своите различия“. Има нужда от такива празници, които събират хората, а не ги разделят“, изтъкна Робърт Джераси, председател на УС на НСРОБ и представител на еврейската организация „Шалом“. Проф. Гарабед Минесян от Арменската апостолическа православна църква добави: „Всеки да живее както намери за добре и както реши за самия себе си, но винаги да има уважение към другия, който изповядва нещо различно. Всеки да запази своята същност и същевременно да бъдем единни.“ 
 
Според Хайри Емин, представител на мюсюлманското вероизповедание, „смисълът на празника е разбирателство и толерантност между религиозните общности в България. Основното послание е мир и разбирателство. Религиозните общности и вероизповедания могат да служат като пример и да провеждат тази вълна на мир“. Доскорошният заместник главен мюфтия Бирали Мюмюн подчерта, че тази традиция „показва нашето различие и че въпреки него ние можем да бъдем заедно. Виждаме как всеки изминат ден става все по-важно да бъдем заедно в нашите различия“. 
 
„Съветът е своеобразно функциониране на основните ценности, заложени в обществото и формирани от нашите вероизповедания. Можем да живеем заедно, да се разбираме и разбирайки се, да преодоляваме страха от различието – заяви адв. Грета Ганева, секретар на Обединени евангелски църкви. – България има традиции в това отношение. Ние можем да живеем заедно и това е основното послание. Живеем заедно, работим заедно, смеем се заедно, разказваме си вицове един за друг – това означава, че животът ни е свързал. Всеки има своята уникалност, но този букет от култури е истинското ни богатство.“ 
 
Празникът представи изложба на арх. Балин Моллов, чиито картини изобразяват ключови религиозни обекти в София, както и исторически сгради, свързани с тях. Турски фолклорен ансамбъл представи танци и песни, а Sofia Gospel Choir изпълни красив букет от традиционни евангелски химни. Празникът на религиите заема специално място в културната програма на столицата и служи като възможност за взаимно осъзнаване и намаляване на религиозното напрежение. 
Галериевият едикт за веротърпимост 
 
София има вековна традиция като място на толерантност. Древният град Сердика е родното място на уникален документ: т. нар. „Сердикийски едикт“, издаден от император Галерий на 30 април 311 г. 
 
Предшестващ известния Милански едикт (313 г.) с две години, указът е обнародван броени дни преди смъртта на Галерий, с което официално се прекратяват започнатите от Диоклециан няколко години по-рано кървави гонения срещу Христовите последователи в Източната Римска империя. „С оглед на нашата милост и неизменен обичай да даваме прошка на всички – пише Галерий, – ние с най-голяма готовност счетохме, че следва да разпрострем снизхождението си и върху това, те пак да са християни и да възстановят съборите си, но така, че да не извършват нищо противно на реда.“ Текстът отменя гоненията, дава свобода на молитвите и гарантира сигурност на домовете и живота на изповядващите християни. Така Сердикийският едикт се превръща в един от първите държавни документи в човешката история, определящ религиозната толерантност като обществена ценност. 
 
С такова богато минало и устойчива традиция на междурелигиозен диалог и взаимно уважение, българската столица сякаш проправя пътя към възможно решение на расовата омраза и етническото напрежение. Верските общности може да имат различни представи за отвъдното, но когато говорим за участието ни на обществения площад, всички явно стоим на равна нога. 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg