Дискусия „Досиетата на ДС – повод за страдание и/или покаяние в евангелските църкви”

ЕВ, 17.11.2011

Част 4

Водещ: Пастор Стефанов, младото поколение не знае за тези процеси. Ще чуе едни имена, може би дори и на близки хора, как пасторите, как вие – хората от служението, ще се грижите за тези млади хора, които ще имат много въпроси? Къде виждате ролята на днешната църква в този процес?

П-р Николай Стефанов: Аз мисля, че отговорността на всеки един лидер е много голяма – да даде правилния тон в църквата си и на хората, които води. И наистина имаме много голяма нужда от Божията свръхестествена мъдрост, защото не можем с лека ръка да кажем: „Така трябва да стане. Тези хора не са наши братя” и т.н. Ситуацията е наистина много сложна и аз вярвам, че ще бъдем отговорни към това, как ще реагират младите хора, и когато видим, че има наистина крайни реакции, ние да даваме баланса. Да си задаваме въпроса, какво направи Исус в тази ситуация, защото и Той беше предаден, което Го доведе и до смърт на кръста?

Водещ: Можем да чуем още двама души от залата. Таня Петрова.

Таня Петрова: Моят въпрос и коментар, на който не очаквам отговор сега, всъщност е по-скоро свързан с работата на Обединените евангелски църкви за в бъдеще. Аз също съм била родена в онези години като част от голям евангелски род. Моят въпрос е до каква степен системата, в която сме живели тогава и която е била идеологическа за нас като общност, която държи на свободата, защото сме християни? Как идеологията и свободата са имали взаимодействие едно с друго и как неща от старите практики, които са формирали манталитет от времето на комунизма, са преминали в този период, в който се намираме сега? Ако може една работна група да се занимае с този въпрос.

Водещ: Това е предложение към ОЕЦ. Още едно мнение, отново пастор Павел Игнатов.

П-р Павел Игнатов: Простете, че отново вземам думата, но трябва да кажа, че трябва да се прави сериозна разлика между доброволни сътрудници, които са приели да бъдат служители или офицери в тайните служби, и пастори или членове на църквите, които под натиск или чрез хитрост, или с други прийоми, за които те не са били подготвени, са били въвлечени в такава дейност, която по-късно се е оказала, че не е подходяща за един вярващ. От ДС имаха начини да привлекат хора да им станат сътрудници и без те да го желаят. За такива хора казвам, че на тях трябва да им се даде възможност и за тях да има покаяние и това трябва да се подготви от ръководствата на църквите или от ОЕЦ на национална или всеобща служба за покаяние, на която старите братя и пастори да станат и да кажат: „Живяхме във време, в което дяволът използваше тези прийоми, някои от нас не ги разпознаха и станаха лесна плячка на врага. Днес ние съжаляваме, покайваме се и предупреждаваме младото поколение да бъдат внимателни.” В същото време моя призив за младите е, че днес отново има сътрудници, които могат и да не са от Държавна сигурност, могат да бъдат сътрудници на различни тайни организации, които събират информация за случващото се в църквите. Пасторите имат задължението да образоват членовете и да зная докъде се разпростира нашата свобода да споделяме, да казваме или да сътрудничим. Смятам, че по онова време българските вярващи не са били подготвени за атаката. Така че да гледаме назад с покаяние и напред с надежда. И не трябва да допускаме това, което всъщност дяволът цели – да се използват тези неща за разделение и противопоставяне в църквите. Ако има между двама братя или две сестри нещо, нека да го решават помежду си. Ако някой е направил предателство спрямо някого, да се покае. Но аз смятам, че онова време беше време на герои и са много повече героите, отколкото ние можем да си представим. Благодарение на тях днес имаме здрави евангелски църкви и с увереност гледаме напред.

Водещ: Благодаря на п-р Игнатов. Надявам се, че този разговор, който проведохме днес е началото на тази образователна за нашите църкви инициатива. Ще се радвам, ако сме послужили по този начин. В никакъв случай не в ролята на обвинители, не и в ролята на оправдатели. Чухме няколко пъти по време на сесиите, че това е между конкретния човек и Бога. Ние трябва да говорим от позицията на знаещи хора, интелигентно да дискутираме тези въпроси. Това беше и идеята да поканя хора, които са били тогава, а не по някакъв начин сега да разсъждаваме голословно кой е бил прав и кой крив. Редно е една такава дискусия да завършим с молитва и аз искам да се молим за България и за евангелското дело в нашата страна. И като че ли най-подходящ за една такава молитва не заради административната йерархия, а все пак заради отговорността и служението, което носи, е председателят на Обединените евангелски църкви пастор Николай Неделчев.

Молитва на п-р Николай Неделчев за Евангелската църква в България

Владико Святи, в Твоето присъствие отново Ти се покланяме. Ние Ти благодарим за това, че Ти Си имал, имаш и ще имаш, докато съществува църквата, Свои верни, силни, Свои посветени служители, Свои герои. Същевременно Ти благодарим, че Ти представяш моментите на уязвимост, откриваш голота, падение и срам. Но даваш възможност чрез покаяние за ново възстановяване. Ние ти благодарим, Господи, че Ти Си умрял заради нас, но не само веднъж Ти проля за нас кръвта си. Ти ни и съветваш и ако изповядваме греховете си, Ти Си верен и праведен да ни ги простиш и да ни очистиш от всяка неправда. Ние не можем да се молим за други, молим се за себе си. И за мъдро смирение, дързост и смелост да поеме отговорност всеки един, чиито дела, мисли, постъпки и падения Ти знаеш. Господи, дай смелост! Ние имаме тук сред нас такива, които не се уплашиха да застанат и да се изповядат и Ти благодарим за любовта, с която Ти ги приемаш и възстановяваш. Благодаря Ти за това, че те са пример чрез своето смирение и поемане на отговорност. Господи, помогни на тези, които се спотайват и които се прикриват. Ние не знаем какви са били условията, натискът, страхът, че те да се съгласят да подпишат или да сътрудничат, но им помогни. Някои от тях са били или са на високи позиции, помогни им колкото и да им е тежко и болно, и мъчно, че ще загубят престиж, позиция, авторитет, да направят тази стъпка, преди да е късно. А на нас помогни да не бъдем съдници и да се молим за тях. И Ти благодарим, че Ти Си ги определил да са част от Твоята църква. Помогни ни да ги приемаме с любов. И както Ти ни съветваш: този, който стои, нека да внимава да не падне. Ние Те молим, Господи, благослови делото на ръката Си. И знаейки колко е отговорно нашето поведение и отношение, Господи, помогни да бъде изкоренен този горчив корен. И дай, Господи, покаяние, за да има и изобилие от Твоята благодат и благословение, и ново съживление на църквата в страната ни. Благослови народа ни! Благослови страната ни, благослови църквата Си в името на Исус Христос. Амин.

                                                                                         Трета част четете тук

« назад