ИЗБОРЪТ

Преди време попаднах на историята за нигерийския пастор Джеймс Муса Рике, който е ИЗБРАЛ да остане верен дори след като мюсюлмански екстремисти убиват пред него семейството му. Убийците застреляли 35-годишната пасторска съпруга и след това го проболи с мачете. Умирайки, жената го запитала: „Това ли е краят? Повече никога ли няма да бъдем заедно?” Мъжът й, държейки я за ръката, й казал, че трябва да запази вярата си в Христос и че скоро ще се срещнат в небето и никога повече няма да се разделят.

Историята на пастор Джеймс продължава. Пред него убили и децата му. Преди да умъртвят 13-годишната му дъщеря, екстремистите й казали, че искат да видят как Исус ще я спаси. Момичето ИЗБРАЛО да остане вярно на Христос и отговорът му бил, че вече е спасено от Исус и завинаги ще бъде с Него.

Пастор Джеймс Муса Рике ИЗБРАЛ да остане верен на Христос въпреки убийството на цялото му семейство. Наскоро той получи отличието „Пастор на годината”, дадено му от руското списание Invictory и новинарската агенция Christian Telegraph.

Покрай ИЗБОРА на този свещенослужител се замислих и за ИЗБОРА на едни други духовници. ИЗБОР, направен преди много години - ИЗБОРЪТ да станат агенти на комунистическата Държавна сигурност.

Отдавна обществеността се занимава с тази тема и в медийното пространство се изказват разнопосочни мнения. Настроенията и коментарите са различни. Като цяло обаче не става ясна позицията на християнските деноминации. Като че ли се опитват да избегнат темата, да я премълчат и да я потулят.

Вече няколко месеца духовниците от най-голямото вероизповедание в България не намират време и не смятат за нужно и важно да разискват темата за досиетата и да излязат пред обществото с конкретно становище.

Нещата не са много по-различни и при останалите. В колко църкви тази тема се е обсъждала официално с паството или с духовния съвет? Колко църковни организации са излезли открито да изразят становището си? Не са много!

Може би не се осъзнава, че липсата на информация е по-лоша от това да застанеш пред хората и да им обясниш какво се случва сега, какво се е случило преди години и каква е причината за това. А че това е сериозен въпрос, две мнения не може да има.

Все пак става дума за не малко духовници, принадлежащи към различни християнски деноминации! При това тези хора, които са били агенти на Държавна сигурност, са само от ръководствата на съответните църковни организации. Колко ли са агентите сред другите духовници? Предполагам, че не са малко.

Някои ще кажат, че нямам право да коментирам и да изказвам мнение по този въпрос, понеже не съм бил част от църквата в усилното комунистическо време. Моят допир с този строй не е голям. Бях на 8 години, когато дойде промяната. Помня много добре деня, в който един съсед ни съобщи, че Тодор Живков е подал оставка. Бързо усетих разликата. Вече не беше нужно да наричам учителката си „другарко”, а можех да й казвам „госпожо”.

За действията на комунистическата власт и жестокия натиск и насилие, на които са подлагани вярващите, знам от книгите „Изтезаван заради вярата си” на Харалан Попов, „Един ден на Иван Денисович” на Александър Солженицин и сборника „Българският ГУЛАГ. Свидетели”, съставен от Екатерина Бончева, Едвин Сугарев, Свилен Пътов и Жан Соломон.

Информация съм събирал и от разказите на по-възрастните вярващи, а и от спомените ми за репресивните действия на тогавашната милиция и тайните служби спрямо баща ми, който участваше в неформално политическо сдружение. Заради тази му дейност той беше преследван от властите, беше заклеймен от „другарски съд” и го грозеше уволнение. Спомням си за притесненията на майка ми и за ИЗБОРА, който баща ми трябваше да направи - дали да остане верен на убежденията си, или да се отрече от тях.

Историята на църквата ни показва, че вярващите хора често са поставяни пред ИЗБОР, дали да останат верни. ИЗБОРЪТ на кого да служат и ИЗБОРЪТ за цената, която са готови да платят.

Петър и Йоан бяха поставени пред подобен ИЗБОР. Народните началници и старейшините им заповядаха да не говорят за Христос и да не поучават за Него (Деян. 4:16-18). Петър и Йоан направиха своя ИЗБОР и ИЗБРАХА да служат на Бог, а не на човеците.

По време на Втората световна война вярващите в окупираните от фашистка Германия територии са поставени пред ИЗБОРА да се покорят на властта и да не укриват евреи, или да бъдат верни на Христос и с риск за живота си да помагат на нуждаещите се от закрила. Мнозина от защитниците на евреите са загубили живота си, а други са живеели в постоянна опасност, понеже са ИЗБРАЛИ да бъдат верни на Христос.

По време на комунистическия режим Църквата не е оставена на мира. Много свещенослужители са изправени пред ИЗБОРА да служат на безбожната власт, донасяйки за случващото се в църквите им, или да се откажат от постовете си и да останат верни на Бог.

ИЗБОРЪТ да останеш верен на Бог винаги изисква усилие и жертва. И днес много хора ИЗБИРАТ верността пред предателството.

За ИЗБОРА, който са направили духовниците, служили на Държавна сигурност, само те могат да кажат какво им е коствало, дали съжаляват и дали се покайват за това „служение“.

В последно време се коментира много как трябва да се покаят тези хора. Аз не мисля да се включвам с предложения и идеи, но съм сигурен, че всеки от тези служители е  проповядвал за покаянието и прошката и знае какво казва Библията по този въпрос.

Разсъждавам относно ИЗБОРА, който всеки от нас прави, и едно нещо ме изумява в сагата с досиетата. Каква е причината тези свещенослужители едва сега, повече от 20 години след промените, да признаят принадлежността си към комунистическата Държавна сигурност? Не е ли късно?  Може би са имали амнезия или са правили опит да забравят миналото си? А може би са се надявали, че този им грях никога няма да стане обществено достояние?

И понеже размишленията ми са относно ИЗБОРА, пред който всеки от нас се изправя, ми се иска да завърша с познатите стихове от Посланието към евреите, глава 11. В нея се разказва за облака свидетели - хора, които бяха поставени пред същия ИЗБОР като нас и ИЗБРАХА да останат верни.

„И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Йефтае, за Давида, още и Самуила, и пророците, които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове, угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски. Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени. Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници; с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания; те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята” (Евр. 11:32-38).

ИЗБОРЪТ, дали да останеш верен, или неверен на Христос, е личен. Но нека знаем, че всеки ще отговаря за своя ИЗБОР не пред другите хора, а пред Бога.