Нашата епоха е време на безпрецедентна мобилност. Никога до този момент в историята на човечеството хората не са имали повече възможности да променят позицията си във всяка една област – местоживеене, работно място, професия или семейно положение. Поради чисто технически ограничения или поради друг социален ред във всяка минала епоха тези промени са коствали значително повече усилия, а в много случаи са били невъзможни. Така въпросът за напускането и оставането съпътства съвременния човек през целия живот и касае всяка област от съществуването му. В тази перспектива можем да четем Божието слово и да видим как вдъхновените от Бога хора са действали и разсъждавали.
В живота на Божиите хора има места, от които трябва да си тръгнат. Понякога това са градове със зла участ, от която Бог избавя Своите. По тази причина семейството на Лот трябваше да напусне Содом. Понякога това е място на угнетение, чиито край е дошъл. След 400 години в Египет, евреите извикаха към Господа и Бог ги изведе от египетската земя чрез Мойсей. След 70 години пленничество във Вавилон, четиридесет и две хиляди евреи последваха Зоровавел и се завърнаха в Ерусалим. В други случаи Божии хора трябваше да напуснат бащините си домове. Така Авраам напусна Харан и последва Божия глас. Яков трябваше да бяга от опасността, която беше надвиснала над него в дома на баща му Исаак. Бог ясно се открива в Библията като Избавител, като Един, който извежда от гнет, робство, нищета или унижение. Бог е избавител на бягащите, на поставените в опасност, на търсещите храна и подслон. Той също така е Бог, Който предизвиква, Бог, Който призовава към промяна и пътуване към непознатото.
От друга страна, човешката плът дълбоко е проникната от бляна за промяна. Удивително е, че описаната в Библията причина за моралния срив на човешката цивилизация в навечерието на Потопа, е „блуждаенето“ (Битие 6:3). Една дълбока вътрешна неудовлетвореност може натрапливо да преследва човек през целия му живот и да го кара непрестанно да сменя градове, държави, професии, работни места, приятели, общности, от които е част и разбира се, партньори, с които е обвързан. В Библията се говори за „досада“, „ роптаене“, „хулене“, „свадливост“ и прочие модели на поведение. Днес трудно си даваме сметка, че същите може да са дълбоко проблемни. Неумението да се обвързваш, да поддържаш връзка, да преодоляваш трудности, е свидетелство за незрялост на човешката личност.
Божието Слово е пълно с примери и образи, които говорят за безусловно обвързване. Обещаната земя е дадена на потомците на Авраам за вечно притежание. Гарантът за Божия завет е самият Бог. Бог заради Себе си възстановява Израел и Ерусалим (Исая 48:11). Бог мрази напускане (Малахия 2:16). За Него възстановяването на едно семейство е с неизмеримо по-голяма стойност от временното човешко удовлетворение или облекчение.
Бог се прославя в единството на църквата (Йоан 13:35), а разцепленията и партизанствата са дела на плътта. Изглежда етиката на Новия завет препоръчва едно позитивно отношение към труда (Колосяни 3:23) и към обществения ред (1 Тимотей 2:1-3), което макар да не означава пълно одобрение, предполага едно трайно сътрудничество и взаимодействие. Нещо повече, принасянето на траен плод се очаква да спечели одобрението на света ( 1 Петрово 2:12), както и да влияе върху средата и културата.
Така виждаме, че Библията разказва истории за напускане и истории за оставане. Във всички тях Бог се прославя и хората са призовани да погледнат отвъд личния си комфорт, в търсене на Божия призив за живота им и Неговата слава. Може би в живота на всеки човек съществуват места на робство, от които трябва да излезем и места на обещание, които трябва да завладеем (1 Коринтяни 10:11). Едно от големите предизвикателства в нашия живот е разпознаването на тези неща. Ние сме склонни да не достигаме до истинските си мотиви, за да възприемем определено поведение, като прехвърляме отговорността върху Божието слово.
Съпругата, която търпи рецидивиращо домашно насилие, поставяйки себе си и децата си в риск, може да се оправдава, че „Бог мрази напускане“. В действителност, обаче, тя изпитва страх да поеме отговорност за живота си и да се изправи пред нови предизвикателства. Човек, който непрекъснато сменя работата си, без да постигне никакъв резултат, може да твърди, че „не става роб на човеци“, докато в действителност не може да функционира в социална йерархия и има погрешна самооценка. Възможно е човек да води унизително съществуване и да твърди, че няма избор, оправдавайки се с думите на апостол Павел „всеки да остане в това звание, в което е бил призован във вярата“ (1 Коринтяни 7:23), докато всъщност поведението му е продиктувано от леност, апатия или депресия. Във всички изброени случаи, ако искрено ценим Божията слава, сме длъжни да си дадем сметка за истинските ни мотиви и да потърсим промяна.
Винаги ще има хора на Бога, принудени да избягат от семейство, в което цари насилие и невярност. Ще има и притиснати да сменят страната, града, професията или дори църквата, в която са служили, защото това е правилният начин да последват Бога. На тях дължим подкрепа и съчувствие. Но вече споменахме, че сме в епохата на мобилността. Все по-странно ще изглеждат хората, които вярват, че са открили своето призвание, доволни и благодарни от поверените им неща, докато „обработват и пазят“ Божията градина (Битие 2:15).
Много повече неосъзнато, отколкото осмислено днес повечето хора преследват щастието по начин, който е обречен на провал. То им се изплъзва и те не го разпознават. На този фон християните, които избират да се посветят на един човек, „в добро и зло, докато смъртта ни раздели“, неизбежно ще бъдат истинско свидетелство. Това са онези вярващи, които са свободни от егоизма и страха от грижата за децата, докарал демографска катастрофа върху Западния свят. Те разпознават своето призвание и гледат на професията си като израз на Божията любов към света. Тези християни благославят народа си и вярват, че най-доброто предстои (Филипяни 2:15). Те самите са благословение за околните. Светът има нужда от такива хора. България боледува, защото е изгубила тази перспектива.
Може би призивът към това поколение християни в България е да бъдем от хората, които преследват висшата цел и не са изгубили от поглед Пътя, за Божия слава.
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите