Събота, 15.08.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда." 1 Йоан 1:9

OnLine
RSS Facebook Twitter

Да запазим живота си или да понесем кръста си?

Main Pic
Публикувана: 05.07.2020
Автор: Момчил Петров
Прочетена: 440
Коментари: 0
"Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме последва"  (Матей 16:24).
 
В този стих има парадокс, защото Христос говори на онези, които искат да Го последват. Той започва с думите: „Ако някой иска да дойде след Мене.“ Очевидно според Исус ние сме склонни да вървим след Него, като се опитваме да намерим живота, но в същото време искаме да го съхраним и  непременно да го спасим.
 
Днес това е много показателно по отношение на желанието ни да спасим живота си на всяка цена. Една част от нас искат да го спасят така, че да бъде точно такъв, какъвто е бил преди – да правим нещата по същия начин, да запазим всички свои активности, наслади и забавления. Да не се лишим от нито едно нещо, което сме свикнали да правим.
 
Други са фокусирани да спасят физическия си живот, като полагат всяко старание. Те не искат той никак да пострада, защото имаме един живот и той е най-важното. Каквото и да стане, този тип хора са готови да се ограничат, да се заключат, независимо дали всичко около тях ще се разруши, важното е животът им да бъде опазен.
 
Предизвикателството и в двата случая е много голямо. Много е сложно да живеем както преди. Ние искаме да бъдем в пълна безопасност, нищо да не ни застрашава. Тогава сме склонни да извикаме по-силно към Исус, осъзнаваме нуждата си от Неговата помощ. Ние следваме Исус с постоянни молитви Бог да ни запази здравето, живота, обичайните забавления с надежда да не пострадаме.
 
Думите на Исус действат отрезвяващо. На практика Той ни казва: Ако искате да Ме следвате, спрете да мислите как да спасите живота си. Не мислете дали ще спасите здравето си или забавленията си, почивките и ваканцията си. Спрете да мислите за своите доходи и благосъстоянието си. Спрете да мислите как да спасите живота си, а отместете погледа си към Мен. Помислете за Мен и вдигнете кръста си.
 
Независимо какво е в сърцето ни, каква е нашата естествена склонност, тук става дума за нещо друго. Независимо от нашите дейности, дали сме активни или се самоограничаваме, ние трябва да вършим всичко, като носим кръста си. Това е възможно, когато спрем да се фокусираме върху нашата естествена склонност и нашите страсти. 
 
Ние прославяме Бога, когато носим кръста си, независимо дали ограничаваме  максимално нашите дейности с основателни причини заради нас или с мисъл за нашите близки.
 
Ние можем да функционираме в това време на тази земя, полагайки всяко старание да спасим живота или можем да функционираме, като носим кръста си, следвайки Исус по правилния начин. А правилен е начинът, който Той очаква. Това пък означава да не се борим непременно да спасим нещо наше, като угаждаме на себе си.
 
Когато сме в позиция да носим кръста си,  независимо дали сме се ограничили или вършим нашите дейности, точно тогава идва слово, призив и перспектива от Бога. Тогава ние усещаме, че всеки ден се предаваме на Бога и Го прославяме.
 
Фокусът е върху онова, което правим. Дали спасяваме живота си или начина на живот, с който сме свикнали или сме готови да носим кръста си? Дали сме готови да носим своя кръст, независимо дали това означава да вършим неща за Бога или да се самоограничаваме? Можеш да носиш кръста си, като бъдеш активен. Обаче да се самоограничиш – също може да бъде носене на кръста. Прославяме ли Бога с едното и/или с другото?
 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg