ВАЖНА Е ОСНОВАТА! (Част 1)

Вчера се разхождах по една старозагорска улица и си мислех за онази част от познатите ми, които преди са ходили на църква, а сега по една или друга причина не я посещават. Много често с младежите от църквата сме търсили отговора на въпроса, защо се отказаха от Бог. В такива случаи се сещаме за различни възможни причини. Ако ги запишем, сигурно списъкът ще е доста внушителен.

Разхождайки се по тази малка и тиха уличка, забелязах няколко къщи. Всяка къща се строи с една цел – да се обитава, но не всяка има еднаква съдба. Ясно се виждаше, че историята на тези къщи също е различна. Строежът на една от тях току-що беше започнал. Бяха изградени основата и някои от носещите колони. От нея струеше надежда, оптимизъм. Малко по-нататък имаше друга къща (ако въобще може да се нарече така). Това беше сграда, отдавна завършена, но тя вече не бе годна за обитаване: напукани стени, изпочупени прозорци, големи паяжини. От нея лъхаше на смърт, на отчаяние, на болка.

В Библията човешкият живот се сравнява със строежа на къща. Къща, чието изграждане започва от нищото, от поставянето на основата.

Толкова ли е важна основата? Не е ли възможно да не й се отделя толкова внимание, за да се спестят време и усилия? Не може ли направо да се поставят колоните и покривът, за да стане по-бързо нанасянето?

Сещам се за черноморските ни градове, в които има разрушени къщи и улици поради свлачища. Една от причините за това е лошото строителство – невнимателното поставяне на основата, бързането. По същия начин причина за много хора да отпаднат от служенето си на Бога е лошото поставяне или липсата на духовна основа.

В християнския живот поставянето на основа включва 3 много важни стъпки, свързани с опознаването на Исус Христос: да отидеш при Него, да чуеш Словото и да го изпълняваш. Разбира се, това е само началото и в този ранен етап от човешкото израстване трябва да се храним с чистото духовно мляко, за да пораснем чрез него към спасение (I Петрово 2:2). Млякото е храната, която трябва да поемаме, докато градим основата на строежа ни, но би трябвало да дойде време, в което къщата ни ще е завършена и ще преминем към по-твърди ястия.

Много хора обаче спират своя растеж до поставянето на основата. Това също е причина за отпадането им от църковните общества. Една недовършена къща не може да те спаси от по-силен вятър, от по-тежките изпитания. Къща без стени, врати, прозорци, а само с основа не е годна за живеене. Има много хора, които спират, доволни след поставянето на фундамента. Към такива от нас е упрекът на Святия Дух в Евреи 5:12–13: Понеже, докато вие трябваше досега според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.

Преди известно време Бог ми разкри една картина, която описва живота на много от нас. Показа ми, че християнският живот прилича на стълба, по която трябва да се катерим. Бог в цялата си милост и любов иска да се качваме стъпало по стъпало. Много пъти ние се самозабравяме и решаваме да качим по няколко стъпала наведнъж. Но тогава е много лесно да паднем. Защо бързаме? Не е ли по-сигурно да се качваме постепенно?! Така няма да има опасност да се спънем и да паднем. Понякога Бог иска и да останем известно време на едно и също стъпало. Защо бързаме? Трябва да спрем, да поемем дъх, да се огледаме, да помислим, да извлечем всичко полезно, което намираме за живота си и на което Бог иска да ни научи на това стъпало. Може да се наложи да стоим по-дълго на него, а когато станем готови, спокойно да продължим на следващото.

Ужасно е, че има много хора, които са в другата крайност – в началото на вярата си решават да качат набързо няколко стъпала и след кратко време спират да се изкачват. Казват си: тук е високо, тук е добре, защо ми е да продължавам нагоре? Това отношение наранява Бог! Християнството не е живот в покой, а изисква непрекъснато движение, активност, растеж. Много често хората, тръгнали бързо напред, усещат, че не могат да издържат на темпото, което са си наложили. Тогава се връщат назад с едно, с две стъпала, но това е достатъчно, за да изоставят в живота си Бог и да напуснат църквата.

На какво стъпало сме ние, ме попита Бог. Откога сме на него? Докога ще стоим там? Няма ли да се развиваме? Животът е движение. Не можем да стоим прекалено дълго на едно и също място, защото ще се превърнем в статуи. А такъв начин на живот е достъпен за дяволската ръка. Врагът лесно може да се протегне и да ни стигне. Не бива да се задоволяваме със старите неща. Да, милостите Божии припомни, но Бог има нови намерения за нас. Те обаче са на по-високо стъпало. Време е да спрем да се задоволяваме с мляко и да започнем да ядем и твърда храна! Бог Го боли за заспалите хора, за мрачните им физиономии, за апатията им. Не бива да Го нараняваме повече!

Една мисъл гласи: Целта на християнския живот е не щастието, а святостта. Святост се изгражда с движение, израстване и строене на здрава основа.

Апатия? Тя допринася за недовършените основи, но в Еклисиаст 11:9–10 се казва: … но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд, затова отмахни от сърцето си досадата.

Бързият и немарлив строеж на основата или спирането му само до поставянето й са две крайности с разрушителен резултат, а именно отпадането на много хора от вярата в Бога и живота в църквата.

Дали основата е важна?