Изкушението на Христос

Ние, които живеем в последните времена, трябва да си напомняме, че Господ Исус Христос ни e оставил пример, който да следваме. В своето първо послание Петър ни съветва да вървим по Христовите стъпки. Христос пострада с една-едничка цел – да спаси мен и теб, защото ние носим наследството на Адам и Ева. Без значение дали сме родени в палат или в бедна колиба, всички сме бунтовници и имаме нужда от изкупление. Когато дойдат страданията в нашия живот,  нека не се изненадваме, защото и Христос страдаше и беше изкушаван.

Ние търпим ограниченията на нашите тела и с годините откриваме нови неща за себе си. Ако Бог ни дава живот, остаряваме и трябва да помним, че Бог е нашата сила, надежда и здраве. Ако не сме свидетели на грабването, Бог ще ни даде нови тела. Докато това стане, ще страдаме по плът, както пострада и Христос.

Изкушението на Христос включваше глад и жажда, до пълно изтощение. Ние винаги ли сме в цветущо здраве? Ако имаме такива очаквания, ще бъдем разочаровани, защото в живота страданията са неизменна част. Не трябва да забравяме, че имаме и противник. В Откровение 12:12 четем: „Горко ти, земьо и море, понеже сатана слезе много разярен.“ Всички ние сме били покорни на дявола, преди да познаем Христос. Наречени сме „синове на непокорството и чада на гнева“ - всички ние без изключение. Какво предизвиква този спомен за предишния ни живот? Съжаляваме ли за него? Съжаляваме ли, че пропускаме някои празненства, в които плътта е царица. Всичко на тази земя е суета, в това число юношеството и младостта. Не трябва да си спомняме тези периоди от живота ни с носталгия и съжаление.

Дали живеем според светските мъдрости? Според тях е по-добре да си млад и здрав, а не беден и болен, но Господ казва, че е по-добре да се хвалиш, че познаваш Бога. Когато остарееш, Бог ще е твоята опора, надежда и сигурност. Христос пострада за нас – праведният за неправедните и  послушният за чадата на гнева. Той ни даде вечен живот, ала ние трябва да признаем, че дяволът не е вързан и премахнат от лицето на земята и с него тепърва ще се срещаме. Когато Господ се среща с княза на земното царство, Той трябва да го ограби и върже според Марк 3:24-27.  Когато устоя на изкушенията, Исус върза сатана. Как ние да успеем в това? При първите две изкушения Христос затвори вратите, през които сатана искаше да се промъкне в живота Му и да покори волята Му. Ако Господ е цар в моето сърце, сатана няма да може да влезе.     

Лукавият не се отказа, когато претърпя поражение при първите две битки. Той продължи войната. Заведе Исус в Йерусалим. Матей казва, че дяволът заведе Исус в светия град. Неговата цел беше да погуби Христос, но властта му беше ограничена. Това обаче не му попречи да използва всички възможни средства, за да я осъществи. Самият Христос каза, че чадата на този свят са по-мъдри в осъществяване на целите си.  Сатана не се отказа, след като две от вратите бяха затръшнати пред него. Той заведе Исус в Йерусалим. Бог допусна това. Исус смири Себе Си и бе заведен в Давидовия град, завладян от цар Давид и наречен свята земя, отделена за Бога. Бог избра да настани там името Си, място, където Бог ще слуша молитвите, отправени към Него.

Сатана заведе Исус в града на мира. В Исая 48;22 ни се казва, че няма мир за нечестивия. Дори и в града на мира да отидеш, и хаджия да станеш, това ще те направи ли праведен? Защо сатана заведе Исус в светия град Йерусалим? За да бъде изкушаван и тормозен, разбира се. Лукавият е специалист в използване на всички способи. Целта е да накара човека да се опълчи против Божите заповеди и да заживее сам, без Бога, да бъде бог сам за себе си. Дори и да се провали, сатана не се отказва, а продължава да се опитва.

Преди да дойдат изкушенията Исус имаше минало, свързано с това място, избрано от Бога. В Лука 2:22 се казва, че като бебе Исус беше представен в Йерусалимския храм и там бяха изказани пророчески слова от Симеон и Ана относно Неговото бъдеще. По-късно, когато Исус беше на 12 години, отново намираме Божия Син в храма, на разположение на своя Баща. Защо сатана заведе Исус там? За да го съкруши и събори. Ако миналото и мястото, на което си сега не те водят към смирение и жертвоготовност, ти ще бъдеш подлъган и приспан, така че гордостта да бъде посята в сърцето ти. Тя ще почне да расте, а Бог се противи на горделивите. Ако Бог ни е дал завидно минало, наша отговорност е да не разчитаме на него, защото то никак не ни помага в битката с греха и сатана. Трябва да бъдем спокойни за нашето минало, да сме благодарни, както за него, така и за мястото, в което сме обитавали. По-важно е нашето отношение към Христос и Неговото царство. Когато Павел говори за своето минало и изброява всички предимства, с които може да се похвали, той добавя, че всичко счита за измет. Единственото ценно за него е придобиването на Христос. Ние гордеем ли се с нашето минало, произход, опитности, преживявания? Ако е така, добре е да се смиряваме и да казваме, че сме безполезни слуги, а не да изтъкваме себе си, давайки място на гордостта. Когато сме високоумни, тогава сме близо до погибелта. Господ ни предупреждава. Той е кротък и смирен, макар да е Божий Син.

По-нататък ни се казва, че сатана заведе Исус на крилото на храма, на стряхата на светия храм. Помним, че Исус беше гладен, изморен и изтощен. Исус беше поставен отгоре, върху Йерусалимския храм по свръхестествен начин. Това беше опасно място, още повече за човек в Неговото физическо състояние – изтощен от глад и жажда, можеше да падне и да загине. Дяволът беше приготвил своето оръжие, за да накара Божия Син да мине на негова страна, той целеше да Му открадне царството и да Го погуби. Това е неговата тактика с всички Божи деца - да им открадне радостта и да ги превърне в противници на Бога. Ние знаем, че лукавият не успя, но това не го спря.

Дяволът не можеше да влезе в храма, но за сметка на това постави Христос на най-високото място и за пореден път проговори. Отново цитираше словото, но половинчато, поредната полуистина, примесена с отрова. Лъжи, които имат за цел да привлекат Христос на негова страна. Нека да се вгледаме в тези думи: „Ако си Божий Син, хвърли се оттук долу.“  Думите на лукавия са огнени стрели, полетели към Христос. Нека да видим какво се крие зад тези думи: „Промени мястото, на което си сега. Направи нещо! Бъди дързък! Не се плаши от опасността! Покажи силата си! Колко още ще издържиш гладен, уморен и изтощен? Сигурен ли си, че Бог те обича? Бог устрои тържество по случай Твоето раждане. Видях небесен хор да пее, но сега, нима ти харесва това място? Наистина ли си Неговият Възлюбен? В това ли се състои Божието благоволение, да си изтощен до край? Истина ли каза Бог?“

Тези думи са ви познати, нали? Вече бяха отправени към първия Адам? Сега са насочени към Исус? „Такава ли е любовта на Баща ти – оставя те гладен, на пусто място? Ако беше превърнал камъка в хляб и се беше поклонил, щеше да си спестиш това опасно място. Обаче не всичко е изгубено, все още има изход. Вземи инициативата. Покажи се пред хората. Ти си човек, изморен и гладен. Твоят Баща изисква твърде много от теб, щом те оставя жаден и изтощен. Нали е писано?“ Дяволът цитира Псалм 91: „Ще заповяда на ангелите си за Теб“. Завидно знание. Не му бяха нужни скрижали, знаеше словото. Едно е да знаеш словото, друго е да го изпълняваш.

Когато цитираш словото, накъде те води то? В случая с дявола той цитира псалм, защото иска Исус да погуби себе си. Той само дава идеята, ти трябва да я осъществиш. Дяволът носи фалшиви одежди, носи словото, но с пагубна цел. Колко от нас биха издържали, ако дяволът дойде при тях, цитирайки словото. Когато си гладен и изтощен, нормално е да пожелаеш смъртта. Днес Бог те пита: „Желаеш ли смъртта? Ако душата ти е толкова изнурена и си изтощен да се бориш с плътта, греха и сатана, смъртта е избавление от мъките.“ Противникът на душата ти шепне, че „болката и угнетението могат лесно да приключат. Нуждаеш се от ангелска прегръдка, за да си починеш. Привлечи вниманието, Бог ще се притече. Щом е написал, е длъжен да го изпълни. Ангелите веднага ще се притекат. Ще се избавиш от болката, тормоза и угнетението. Има и друг вариант да се отървеш от това тяло, ако скочиш - печелиш, от една страна ангелите ще дойдат и ще те понесат, ако пък не дойдат, ще се избавиш от унижението да си в това тяло. Така че съветът ми е много практичен.“

Сатана действа с ум, а не с вяра. Той казва: „Ако ангелите дойдат да Те спасят, това ще е голямо чудо, тъй като ангелите са невидими, хората ще наблюдават как слизаш отгоре по свръхестествен начин. Така ще се изпълни словото, че падаш отвисоко, но оставаш невредим. Бог ще покаже Своята сила, власт и грижа. Ти ще отбележиш, че аз съм те посъветвал да го направиш и всички хора ще разберат, че сме съюзници. Всички ще се страхуват и треперят от теб, защото никой не е видял Бога, но ще се удиви на твоето чудо. Ти ще владееш всички човеци със страх и треперене.“ Според дявола това е „истинската“ вяра – бесовете само вярват и треперят.

Има земна, бесовска вяра. Има и истинска вяра в Христос. Демоните владеят тук и сега. Дяволът съветва Исус да се възползва от ситуацията и да покаже на всички, че е Божий Син: „Защо ти е да живееш на тази земя без власт и слава? По-добре е да се страхуват и треперят от теб. Защо да не бъдеш като Бога.“ Отново познати думи. Напомнят за онези, изречени в градината: „Вземи и яж.“ Сатана подтикна Ева да направи пагубна крачка. Той не можеше да натъпче забранения плод в устата на първата жена. Той не можеше да бутне и Исус от крилото на храма. Това, обаче, не му попречи да изнудва Спасителя, та да Го убеди да скочи от храма по свое желание. Сатана не може да бутне нито мен, нито теб от мястото, където Бог ни е поставил. Успял е, ако те убеди да повярваш, че Бог не те обича, не се интересува от теб и не е загрижен какво ще се случи. Човек сам трябва да реши да отблъсне хитрите и отровни мисли, внушени от сатана. Ако ти си в подобна ситуация, изтощен, гладен, на края на силите си, не слушай думите му, пълни с отрова.

Сатана продължава: „Ти си единственият, който успя да стигне до третия кръг, но е време да решиш: ще скочиш ли?“ Време е и ние да помислим? Как правим избор? От какво сме ръководени: дали е от любов, покорство към Бога и вяра, че Той ще се погрижи за всичко. Апостол Петър казва, че силата се крие не в нас, а в Господ: „Смирете се под мощната ръка на Бога и ще възвиси. Той се грижи. Бъдете будни. Противникът обикаля, иска да ви погълне. Съпротивете му се. Бог ще ви направи непоколебими, след като пострадате малко. Сам Исус пострада и остави пример, да вървите по Неговите стъпки.“

Павел добавя: „Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Уверен съм, че нито сили, височина или което и да е създание може да ни отлъчи от Божията любов. Никой не може да ни открадне, отнеме и присвои, защото даденото от Бога стои довека. Даровете и призванието са неотменими, никой не може да ги спре.

Исус отговори: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог!“ Ако ти обичаш Бога, ще си сигурен, че всичко, което ти се случва, е за твое добре. С отговора си Исус показа, че сатана няма власт над живота Му. Той е оставил живота си в ръцете на Бога. Ние сме победители и Бог ще извърши делото си докрай в нас, ще ни направи непоколебими. Със своя пример Исус ни казва да не разчитаме на плътта, да не искаме слава и власт, да не се грижим за нищо. Оставил ни е и молитва, с която да се молим. Божият мир, който никой ум не може да схване, ще бъде в сърцата ни. Бог скоро ще стъпче сатана под нозете си. Всички Божии чада преминават през различни изпитания. Всеки, който следва Христос, ще бъде гонен, но сатана няма власт над Христовите последователи. Бог продължава да държи в тайна много неща, но във всичко това иска да Му се доверяваме. Нека да затваряме вратите на сърцето си за лъжите на лукавия, така че да няма място в нас.  Нека да Му се съпротивим с твърда вяра и той ще бяга от нас (1 Петър 5:7-8). Това е Божието слово, а то е вярно. Нека да го приемем, да го държим и да го изпълняваме всеки ден.

И така, готови ли сме за поредната атака?