Невидимите мисли – опасен неприятел или духовна храна (2)

Втора част

Въпросът към нас е как да  воюваме и да побеждаваме опасния неприятел – дяволските мисли, за да живеем пълноценен живот на удовлетворение, като изповядваме за живота си Божиите мисли за нас?

Когато ме нападат черни мисли, нека се запитам:

    Каква е тяхната цел?
    Накъде ще ме отведат?
    Ще ме заведат ли там, където искам да отида?
    Какво казва Библията за тях?
    Ще ме изградят ли или ще ме съборят?

Ще цитирам великия Айнщайн: „Искам да зная мислите на Бога. Останалото са подробности.“ За съжаление, проблемът на Айнщайн се състои в това, че той приема Бога като създател на вселената, но не и като негов личен Бог. Бог надарява този гениален евреин с уникални мисли, които водят до радикални промени в живота на човечеството. Знаете ли, обаче, че последните години от живота си Айнщайн прекарва в тежка депресия, угнетяван от страшни мисли? Ще попитате защо? Айнщан е човекът, който в началото на Втората световна война пише писмо до президента Рузвелт, за да го насърчи САЩ да засили проучванията по създаване на атомната бомба, за да изпревари Германия. САЩ наистина успяват в това, но Айнщайн няма представа, че неговата идея ще доведе до изтребване на милиони невинни хора в Япония.

За разлика от Айнщайн ние с вас познаваме един личен Бог, изявил Себе Си в Неговия Син Исус Христос. Бог показа и доказа любовта Си и прекрасния Си план и мисли за нас, като пожертва Сина Си, така че ние да бъдем спасени. След възкресението и възнесението на Христос, Той ни изпратя третата личност от божеството, Светия Дух, който да ни нашепва обещанията Му и да ни насочва в истината.

Ще ви припомня някои от Божиите обещания, които могат да ни помогнат в борбата с тъмните мисли. Ето ги. Вярвам, че повечето от вас ги знаят наизуст:

    Исая 26:3 - „Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Тебе уповава.“ Непоколебимостта говори за твърдост и постоянство, както и за съвършено доверие.
    Филипяни 4:6-7 - „Не се безпокойте за нищо, но с молитва и молба, принасяйте прощенията си с благодарение, и Божият мир, който никой ум не може да схване ще пази сърцата и мислите ви в Христа Исуса.“ Извън Христос няма мир за ума и мислите. Ако сме изпълени с благодарение, в ума и сърцето ни ще царува доволство, а доволството ще ни кара да прославяме Бога. Самият Христос казва:
    Йоан 14: 27 - „Мир ви оставям, моя мир ви давам. Аз не ви давам, какво светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се плаши.“ Прекрасен стих, който ни разкрива контраста между мислите, които внушава князът на този свят и мислите на Бога за нас.
   

Накрая две увещания, съответно от СЗ, Притчи 4:23 „пазете сърцето си“ и  Колосяни 3:1-2 – „И така, ако сте били възкресени заедно с Христос, търсете това, което е горе, където Христос седи отдясно на Бога. Мислете за горното, а не за земното." С други думи, имайте постоянен поглед нагоре.

Ние продължаваме да живеем в свят, чийто княз е лукавият, но в Ефесяни е изречена е чудна истина (Ефесяни 1:17-23)

"БОГ на нашия Господ Исус Христос, Отец на славата, да ви даде дух на мъдрост и откровение в познаването на Него Самия, като просветли очите на сърцето ви, за да знаете каква е надеждата на Неговото призоваване, какво е богатството на славата на Неговото наследство в светиите, и какво е превъзходното величие на Неговото на Неговата мощ към нас, вярващите, според действието на мощта на Неговата сила. С нея Той подейства в Христос, като Го възкреси от мъртвите и Го сложи да седне от дясната си страна на небесата, далеч над всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се наименуват, не само в този свят, но и в бъдещия. И покори всичко под краката Му, и Го постави да бъде глава над всичко за църквата, което е Неговото тяло, пълнотата на Този, който изпълва всичко във всичко.“

Всеки ден сме изправени пред избор – стотици пъти на ден. Дали ще изберем да се доверим на Божиите мисли за нас, Неговия план и Неговата воля, и дали ще ги изповядваме за себе си, за семействата си и църквата си, или ще бъдем подвластни на опасния неприятел, който иска да живеем в страх и тъмнина? Духовната храна трябва да бъде насъщна. Как се чувствате, когато не сте приемали храна 2-3 дни? Тялото ви постепенно се изтощава. Какво да кажем тогава, ако сме изоставили ума си на влиянието на неприятеля и не го храним с Божиите думи, които са извор на живот. Естествено е да очакваме, че сетивата ни постепенно ще се притъпят и ще бъдем уязвими и лесно раними.

Ние обаче сме деца на светлината и  ще изберем да пребъдваме в нея. Благославям ви с мъдрост за всеки ден. Амин.

Първа част