начало > Общество > Съединението прави силата. Вярвате ли го?

Съединението прави силата. Вярвате ли го?

Публикувана: 05.09.2018
Автор: Наталия Станчева
Прочетена: 2124
Коментари: 0

Сподели

На 6 септември 1885 г. Северна и Южна България стават едно цяло – Княжество България и Източна Румелия са обединени. „Съединението прави силата“ е девиз, който по предложение на Стефан Стамболов е изсечен върху всички монетни емисии от 1881 г. В продължение на 15 години (от 1937 г. до 1952 г.) надписът неизменно присъства, макар и претърпял леко, не и смислово, видоизменение: „В единението е силата“, докато за съжаление след 9 септември 1944 г. правителството на Отечествения фронт под ръководството на БКП напълно го премахва при монетосеченето.

Да благодарим на Бога, че тези достойни думи намират своето почетно място в герба на нашата република и продължават да стоят незаличени като девиз на фасадата на Народното събрание. Редно е в празник като днешния да загърбим политическите си пристрастия и оставим настрана всички противоречиви чувства относно онова, което се случва вътре в сградата и доколко словата и действията там са в синхрон с повеляващото мото. Всеки българин усеща тежестта и е убеден в правотата на твърдението, че действително силата идва тогава, което сме единни. Отраснали сме с легендата за снопа пръчки и завета на кан Крум към неговите синове. Днес на свой ред учим и децата си, че сама ли е, пръчката лесно се прекършва. Когато обаче са в сноп, макар и под натиск и опън, те трудно могат да се счупят.

Идеята за съединението е дълбоко християнска и звучи напълно в унисон с доктрините за съединението на вярващия с Бога чрез Христос, съединението на Божия народ в църквата, съединението на мъжа и жената при встъпването в брачен съюз. Затова, когато потърсих думата „съединение“ в библейския конкорданс, очаквах да видя много посочени места, където тя е употребена. Дали защото не е модерна и съвременните преводи я заместват с други описателни фрази, като например „свързан заедно“, но се оказва, че в Новия Завет производна форма на „съединение“ присъства само в две от посланията на апостол Павел:

„Моля ви се, братя, за името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие, и да няма раздори между вас, а да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл“ (1 Кор. 1:10).

„... за да се утешат сърцата им, та, съединени с любов за всяко обогатяване със съвършено разбиране, да познаят тайната на Бога и Отца и на Христа“ (Колосяни 2:2).

Единство в ум, единство в мисъл, единство с любов. Това е всичко, в което сме призовани да бъдем „съединени“. А дали и именно тази не е причината думата да не се споменава повече? Ако сме единни в ум, мисъл и с любов, остава ли нещо друго? Даже някой от нас да дръзне да възрази колко тази кауза е обречена, колко е наранен от някого или нещо в Църквата и единството е илюзорно и невъзможно да се постигне, при молбата на апостола „заради името на нашия Господ Исус Христос“, можем само да преглътнем огорченията си и да замълчим. Нужно ли ни е друго увещание, друга, по-значима и основателна причина от Името на Господа? По-извисено от това Име няма.

Затова според мен ще сторим добре, ако помълчим в смирение, осмислим думите, а после поемем дъх, запретнем ръкави и се заловим за работа, за да го създадем това единство. Защото то няма да дойде от само себе си, случайно. Вероятно няма да бъдем похвалени, нито поощрени, ако се стремим към него. В свят, изпълнен с нездравословна жажда за индивидуализъм, личен успех, просперитет и егоистични амбиции, доброволно да бъдеш „съединен“ с човек или мисия изглежда наивно и глуповато. Според някои критерии може би, но не и в Божиите очи.

Първото нещо, което Бог казва, че не е добро човек да бъде сам (Битие 2:18). Еклисиаст припомня: „По-добре са двама, отколкото един, защото имат добра награда за труда си. Ако паднат, единият ще вдигне другаря си, но горко на този, който е сам, когато падне, и няма кой да го вдигне“ (Екл. 4:9). Псалмистът възкликва: „О! Колко е хубаво и колко приятно е, когато братя живеят заедно в единство!“ (П. 133:1). И с прочитането на всеки подобен стих сърцето се укрепява и окрилява... Защото е истина, разкрита от Самия Бог.

Не е тайна прочутата тактика на завоевателите: "Разделяй и владей!" Горчиви са всички примери през годините и в много сфери на живота, доказващи резултатността от такова мислене и поведение. Не е ли време да спрем да слушаме лъжите на противника, подтикващи към липса на единство? Защо да падаме жертва, след като безпогрешно знаем, че разединението води до погром и разруха, всеки път?

СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА. Вярвате ли го? Честит празник на всички българи!

Сподели: