В предишната статия
"Дебнат ли ни опасности в брака?" говорихме за опасностите, на които е изложен бракът на служителя. Има ли начин да ги заобиколим? Ако съм служител, няма ли начин да не попадна на тези “препъни-камъни” и да съчетавам спокойно и успешно работа, служение и семейство? Всички се надяваме да открием ключа към успех в брака, който да реши всичките ни проблеми и да ни предпази от подобни в бъдеще. Уви, универсален ключ не съществува. Не можем да постигнем успех, без да положим усилия. Във всяка сфера от живота ни трябва да работим усърдно, да бъдем мъдри и внимателни, за да избегнем подводните камъни, да преодолеем трудностите и да постигнем желаните цели. В семейството не е по-различно.
Има обаче един елемент, което е ключов за здравите отношения в брака и семейството. Той не е уникален и специален за тази област на живота ни. Става въпрос за нещо, което инвестираме във всичко, което е важно за нас, ала пропускаме в тези сфери от живота ни, които не ценим толкова много. Това е времето. Когато говорим за семейството, има три области, за които трябва да отделим специално време. В противен случай, малко по малко огънят ще изгасне и ще се чудим какво се е случило с нас, къде се е изгубила обичта и грижата.
Време за децата
Помолете детето ви да нарисува семейството си. Кого ще нарисува? Мама, татко и аз (сестричката или братчето, ако има такива)? От тази рисунка може да разберете много - дали времето, което прекарвате с детето или децата, е достатъчно за тях, дали те са щастливи с вас. Децата имат огромна нужда от нашето нераздвоено внимание. Често сме толкова ангажирани, че не можем да отделим и 10 минути за тях. А когато се приберем у дома, вече сме твърде уморени. Но нуждата на децата от нас не намалява. Те изпитват необходимост да говорят за всичко, което ги е развълнувало през изминалия ден, за радостите, страховете, успехите и провалите си. Докато децата са още малки, имаме идеалната възможност да спечелим доверието им, като ги изслушваме и им показваме колко важни са за нас. Децата имат нужда и да се забавляват с родителите си, да играят с тях, да се смеят, а понякога и да плачат. Именно в играта те научават толкова много за живота и отношенията, как да се справят с победите и загубите, но най-вече, колко са ценни и важни за родителите си. Но тийнейджърите имат не по-малко нужда от вниманието на родителите си. В този сезон от живота, когато приятелите са толкова важни за тях, когато, за да порастнат, е нужно да започнат да се отделят и да стават все по-независими, за тях е нужна здравословна среда на доверие и сигурност в семейството. А тя се случва именно, когато знаят, че родителите им са насреща, за да ги изслушат, подкрепят и насърчат.
Един уикенд със семейството, в който заедно пътуваме, спортуваме или просто се забавляваме вкъщи, е прекрасен начин да покажем на всички у дома колко са важни за нас. Половин или един час вечерта, в който да поговорим с децата и още повече - да ги изслушаме, ще им даде послание, че са по-ценни от телевизора, интернет или всяко друго нещо, на което даваме часовете си преди да заспим.
Време за партньора
А как да поддържаме огъня във взаимоотношенията със съпруга или съпругата? Отново, като отделяме време за това. Близостта се изгражда с поддържане на взаимоотношения. А те - с време заедно. Ники и Сила Лий в своята “Книга за брака” казват: “Лишаването на един брак от време, прекарано заедно, е равностойно на лишаване на човек от въздух или на растение от вода”. Колко може да издържите без въздух? Някои растения могат и да оцелеят по-дълго без вода, но в края на краищата пак ще умрат. Същото е и с брака ни. Помните ли първите си срещи? Предполагам, че сте броили часовете и минутите до момента, в който ще се видите отново. А когато сте били заедно, времето сякаш е летяло и не сте искали да се разделяте. Колко много неща е имало, с които да запълните това време заедно и колко пусто сякаш е било времето, когато любимият не е до теб. Времето заедно е било толкова важно. А как е сега? Дали не си се оставил на инерцията, знаейки, че партньорът е до теб, без значение колко усилия ти полагаш за това? Често, в забързаното ежедневие, опитвайки се да посрещнем нуждите на всеки, който поиска това от нас, забравяме да отделим време за най-важния човек до нас, този, с когото сме свързали живота си. Мислим си, че той (или тя) ще разбере, познава ни, няма за какво да се притесняваме. Но всъщност по този начин, малко по малко, се отдалечаваме един от друг. Започнем ли да си говорим единствено за ежедневните задължения, рискуваме един ден да се окаже, че живеем с непознат, с когото ни свързва именно това същото ежедневие. Моят съпруг е най-добрият ми приятел. Аз искам да съм част от живота му и той да е част от моя. За да бъде така, ние имаме нужда от време, в което да разговаряме, да разкриваме отново и отново един на друг душите си. А в забързаното ежедневие е трудно да отделим това време. Затова е нужно да планираме. Един обяд или вечеря сами двамата, един час вечер, няколко часа в седмицата, един ден в месеца, два или три дни в годината, в които да сме съвсем сами, ще ни припомнят защо сме избрали да свържем живота си именно с този мъж или тази жена, ще разпалят топлината и романтиката, ще ни привържат още по-силно един за друг.
Време за Бога
Ако искам да съм интимна със съпруга си, е нужно да отделя време за него. А ако искам да имам близки и интимни взаимоотношения с Бог? Често християните забравят, че близостта с Бог се изгражда именно във времето, прекарано с Него. Нито едно богослужение, служение, работа за Бога или прочетена книга за Него не може да се сравни с времето в молитва и изучаване на Неговото слово. Имаме нужда да останем в присъствието Му, да Му говорим и да Го слушаме, за да можем да опознаем сърцето Му. И колкото повече Го опознаваме, толкова повече се приближаваме и душата ни започва да копнее да Го зарадва. Забелязали ли сте, че когато прекарвате повече време с някой човек, постепенно започвате да приличате на него: започвате да използвате същия език, да харесвате същите неща, да реагирате по един и същ начин на определени събития, ценностната система на двамата става подобна? Ако искам да приличам на Христос, трябва да прекарвам време с Него. Именно времето с Него ще ме научи да съм като Него, ще променя ценностите ми, мислите ми, думите ми, поведението ми. Това е време за мен, време в което Бог извайва характера ми, учи ме на Неговите тайни. Това е време за почивка, в която се отпускам и се наслаждавам на присъствието Му. Във времето на молитва ще науча какви са плановете на Бог за мен, какво Той очаква да свърша или не. Както казва Бил Хайбелс: “Решенията, които променят целия курс на живота ви, обикновено идват от светая светих.” Във времето насаме с Бога се уча да различавам важните от маловажните неща. Тогава няма да запълвам графика си с безсмислени ангажименти, заради които непрестанно бързам и времето все не ми стига.
И така, нужно е да планираме в графика си време за семейството, време за партньора, но преди всичко време, което да прекарваме с Бог. И всъщност това планирано време не е ангажимент, който изморява. Това е време на почивка, възможност, която Бог ни дава да се насладим на най-ценното, което Той ни е дарил - най-близките ни и Себе Си.
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите