начало > Общество > Рождество във всеки от нас

Рождество във всеки от нас

Публикувана: 20.12.2018
Автор: Момчил Петров
Прочетена: 1360
Коментари: 0

Сподели

"А мъжът ѝ Йосиф, понеже беше праведен, а пък не искаше да я изложи, намисли да я напусне тайно. И така, Йосиф, като стана от сън, направи, както му заповяда ангелът от Господа, и взе жена си" (Матей 1:19, 24).

Подвеждаща е представата, че идването на Нещо голямо ще доведе до комфорт и спокойствие в живота ни. Ако е истински значимо, няма как да не ни разтърси, да промени плановете и навиците ни и да предизвика представите ни. Идването на Исус донесе огромни противоречия и трудности. Първо на най-близките му хора.

Рождество е празник на в-човечаването. Да, зная, че правилната дума е въплъщението. Но аз се опитвам да говоря за някои последствия от факта, че Бог стана човек, „взе образ на слуга“, както десетилетия по-късно ще пише Павел. Разказите за раждането на Исус в Евангелията са пълни със съблечена от суета човечност. Едно младо семейство, което не намира по-добър подслон за раждането на първото им бебе от обор или пещера за животни. Овчарите, които първи идват да окуражат и помогнат на майката и бащата. След няколко седмици престарялата вдовица Ана и старецът Симон, които напомнят на Мария и Йосиф, какъв е смисълът да преминат през всичко това.

Чудото на въплъщението се осъществи сред тези хора. За да се случи, имаше нужда от тяхната обич, закрила и умения. Бог бе избрал да бъде толкова безпомощен, че буквално беше в ръцете им. Да, Мария получи благата вест от небесния пратеник Гавраил, но тя носи бебето девет месеца в утробата си и роди както всички жени. Йосиф имаше своите небесни сънища, но той бдеше за майката и бебето. Ангелите само пяха за раждането на Сина, но изпратиха овчарите да се погрижат за него. Ана и Симон имаха своя дълъг живот на святост, но благословиха детето и родителите му със старческите си прегръдки и думи.

Сякаш има нещо в разказа за Рождество, което продължава тази история в живота на всички хора нататък. Всяка родителска грижа, всяка помощ към непознато дете, всяко окуражаване на хора в затруднение, носят в себе си малко от Рождествената история. Та нали така, по подобен начин, Бог беше поверил на хора като нас грижата за Своя Син. В нощта, в която се роди като един от нас и във времето след това.

В историята за Рождество са вплетени по неразделен начин славните дела на Бог и нашата човешка загриженост. Лука и Матей, пишейки своите евангелия, вплитат двете сюжетни линии по начин, който прави историята невъзможна за разказване без едината от тях. Сякаш днес до всеки родител стига едно послание от Небето „знам за какво става въпрос, Аз самият разчитах много на това“. Всеки, отворил сърцето си за непознат, чува „ навремето така помогнаха и на Мен“. И всяка старческа обич е съпроводена със „ самият Аз бях благословен от хора като теб“.

Разбира се, Рождество не се натрапва никому. Родителите могат да живеят с горчивината, че нямат добри условия да се грижат за „това дете“, че пропускат толкова възможности и губят толкова много. Вечерните компании могат да не пренебрегнат никога своите трапези и развлечения, за да послужат някому. Старците могат да оплакват самотата си и да не благословят никого. Всичко това е толкова естествено и нормално, колкото и уподобяването ни на героите от Матей и Лука.

Защото част от чудото на Въплъщението е, че Бог не се натрапва никому. Избрал е да се открие чрез свидетелство, което може да бъде отхвърлено и пренебрегнато. Но може да бъде и прегърнато и прието. Тогава, оказва се, сме приели Божия Син и ставаме част от една голяма история, Неговата история, която се простира във вечността...

Сподели: