начало > Общество > Бежанците и мигрантите в библейска перспектива

Бежанците и мигрантите в библейска перспектива

Публикувана: 19.06.2019
Автор: Момчил Петров
Прочетена: 1321
Коментари: 0

Сподели

„Когато някой чужденец се засели при тебе в земята ви, да му не правите зло; чужденецът, който се е заселил при вас, да ви бъде като ваш земляк, и да го обичаш като себе си; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя. Аз съм Господ, вашият Бог“ (Левит19:33-34).

Противно на най-разпространените днес схващания, Писанието не прави разлика между бежанци и мигранти. Най-често срещаното название на човек или група от хора, които по каквато и да е причина са се заселили на друго място, е „чужденец“. Няма значение, защо някой се е оказал в позицията на „чужденец“ – дали бяга от лично преследване, дали е прогонен от родината си от война, глад или просто иска да опита да се устрои на друго място, причините предизвикали преселването, не променят статута на чужденеца.

Цитатът от Левит 19 най-точно обобщава десетките стихове, в които Бог изисква честно, безпристрастно и хуманно отношение към преселниците. Чужденците имат право на същите свободи по отношение на труд, собственост и лична неприкосновеност, както гражданите на Израил (Левит 24:22). Бог изисква определени жестове на милосърдие по отношение на чужденците – като например да не се жънат нивите до самия им край, да не се претърсва повторно гроздето при беритба и да не се обрулват повторно маслинените дръвчета при прибиране на реколтата, за да могат чужденците да се възползват от тези дарове на земята (Второзаконие 24:19-21). Естествено цялото това отношение на справедливост и откритост към чужденеца е надградено от благодатта на Новия завет.

Разбира се чужденците нямат право да участват в определени области на поклонението (Изход 12:43; Числа 1:15). От тях се изисква спазване на наложения на цялото общество морален стандарт по отношение на широко разпространени сред другите народи демонични практики (Левит 20:2), както и да се съобразяват с нормативните разпоредби, които са белег на авторитета на Бог над цялото общество (Изход 23:12), докато не пожелаят изрично да заменят своят статут на чужденци, приобщавайки се към заветната общност на Израилевия народ (Изход 23:28).

В Писанието заселването на чужденци е разглеждано като белег за благословение на народа домакин, защото това е признание за силата на Божието действие сред Неговия народ (3 Царе 8:41). Множество чужденци, пожелали да се трудят в земята на Израил, са свидетелство за производителността и изобилието на икономиката (2 Летописи 2:17). Нещо повече, в пророчествата за възвърнатата слава на Израил, отново един от белезите за възстановеното благословение на Божия народ е, че сред него работят множество чужденци (Исая 60:10; Исая 61:5).

Това разбиране за значението на бежанците и мигрантите и отношението към тях според Писанието, рязко контрастира с днешната оценка за този феномен. Днес в Западния свят бежанците са възприемани като заплаха и бедствие от хората с консервативни разбирания. Обратно, хората с прогресистки убеждения гледат на тях като средство за скъсване с миналото и традиционната култура на нашата цивилизация и нейното необратимо преобразяване в нов тип човечество, загърбило завинаги ценностите, които са определили нейното уникално място в историята на човечеството. В основата на страха от миграцията е изгубената увереност, че нашата цивилизация може да приобщава нови народи и да трансформира чужди култури. Очевидно е, че дори хората и общностите, за които традиционните ценности продължават да са важни, не вярват в тяхната сила и жизненост в настоящата епоха.

От друга страна една критична маса от съвременното западно общество е движено от отхвърляне на собствената си идентичност и омраза към собствената история и култура. Като добавим и феномена на непознатата в миналото социална държава, чиито щедри помощи са движеща сила за решението на немалко мигранти да поемат към Европа, вместо възможността да се реализират на един по-свободен и справедлив пазар на труда и възможността да живеят в една по-стойностна култура, изглежда няма как съвременната ситуация с миграцията да бъде по-далеч от добрите съвети на Писанието.

Вярвам, че християнският отговор на тази ситуация трябва да бъде определен от надеждата в Божията благодат и сила. Християните не би трябвало да се присъединяват към гласовете на този свят, били те на страх, омраза и отхвърляне, или на утопични представи за бъдещето, зле прикриващи отхвърлянето на духовната Канара, на която е изградена нашата цивилизация. Днес християнското свидетелство би трябвало да е гласът на разума и надеждата, който да напомни, че нашата цивилизация има потенциалът и силата да приобщи милиони хора, стига да се върне към своето духовно наследство. Хедонизмът, сребролюбието и стремежът към безгрижен живот не могат да приобщят и интегрират никого. Нещо повече, чужденците, идващи от култури с твърди духовни граници, имат безпогрешен усет за липсата на здрава духовна основа и това ги тласка към привнасянето на културни ориентири и фундаменти, които с основание плашат и отблъскват.

Както всяка друга криза на Модерната епоха, мигрантската криза ни напомня колко е невъзможно да се справим със ситуацията без благотворното влияние на Христовото учение и без да се стъпим върху ключовото значение, което Христос има за съществуването на нашата цивилизация. Всички налични опции извън Него изглежда обричат бъдещето на хаос и смут. И така, нека „ се изправим и повдигнем главите си“ (Лука 21:28). Ако е рекъл Бог, ни очаква ново щедро изливане на Неговата благодат и сила, чрез която мнозина европейци и мигранти ще достигнат до Него. Разбира се, не всички кризи ще имат благополучно разрешение. В един момент от историята ще се случи една криза, която ще доведе до нарастващо утеснение и скръб. Не ни е дадено да знаем кога ще бъде този момент. Но за онези, които са в Христа, това отново е повод за още по-радостно очакване на изпълнението на блажената надежда – завръщането на нашия Господ.

Сподели: