начало > Християнски живот > Дяволът в огледалото

Дяволът в огледалото

Публикувана: 25.06.2019
Автор: J. Wilson
Прочетена: 1778
Коментари: 0

Сподели

В класическата литература има запомнящи се произведения, в които главен герой е лукавият. От "Загубеният рай" на Милтън през "Мефистофел" на Фауст до "Писмата на душевадеца" на Кл.Ст. Луис и "Братя Карамазови" на Достоевски, темата за дявола е актуална и не спира да бъде предмет на интерес. Всъщност въпросът трябва да ни вълнува лично: как се случва така, че когато искаме да вършим добро, злото ни изпреварва (виж Римляни 7 глава)?

Най-голямата измама на дявола е да ни убеди, че той не съществува. Той ни лъже, шепнейки: "Няма такова нещо като дявол. Ти трябва да вярваш в себе си и да разчиташ на собствените си сили. Тогава непременно ще успееш!"

Подобни истини откриваме, докато четем "Братя Карамазови". Героите, които се поддават на гордостта – и по този начин стават жертва на влиянието на демоничните сили, всъщност живеят с фалшива представа за тяхната идентичност. Единият е безразсъден войник. Другият е циничен интелектуалец. Третият брат, Альоша е чувствително момче, което иска да се посвети на Бога под влиянието на стореца Зосима. Той го предупреждава: "Преди всичко, не заблужавай себе си. Човек, който мами себе си и се поддава на собствената си лъжа, идва до момент, в който не различава никоя истина".

Когато вярваме, че сме господари на себе си, ние вярваме в лъжата, внушена ни от "бащата на лъжите" (Йоан 8:44). Колкото повече вярваме в себе си, толкова по-малко капацитет имаме за претенциозните истини, внушени от лукавия. В тази връзка апостол Павел ни напомня: "Вие не сте свои си, а сте купени със скъпа цена" (1 Коринтяни 6:20).

Както винаги лъжите на дявола са дегизирани като истина. Те често са представяни като лозунги в нашата култура и звучат привлекателно, вдъхновяващо и желателно. Ние искаме да сме отговорни за себе си, да контролираме изцяло нашето бъдеще и да можем да се справяме все по-добре. Звучи прекрасно. Но когато смяташ, че се справяш съвсем сам, както сатана ти внушава, ти започваш да се приемаш за върховно и независимо божество. Тогава се връщаме към първата лъжа на лукавия в Едемската градина: "ще станете като Бога" (Битие 3:5).

За вярващите, тази борба между доброто и злото, между Бог и Сатана, се свежда до нашето виждане за властта и авторитета. Ние, протестантите, често потръпваме при споменаването на тази дума, защото си спомняме за злоупотреби с власт и провалени авторитети, които са прекалили с контрола над другите. Въпреки това думата трябва да предизвиква асоциации преди всичко с Автора на живота, Който ни е сътворил и на Когото принадлежим по право. Ако отхвърлим цялата власт на Бога, нашия Творец, за да "мислим за себе си като единствени божества" в света, много е вероятно несъзнателно да станем жертва на демонична власт. Но Бог е върховната власт.

Лъжите и насилието дремят във всяко човешко сърце. Дяволът тормози всеки един от нас. Чрез медийната култура, телевизия, шоу програми, филми, лукавият постоянно се проявява. Всеки детски филм изобразява главният герой, втренчил поглед в образа си в огледалото или в басейн с вода, откривайки, че тайната на живота е да вярваш в себе си или да се довериш на себе си.

Но "сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно", ни предупреждава пророк Еремия в Писанията (Еремия 17:9). Дяволът трябва да бъде демаскиран и разобличен в собствения ни живот, за да можем всички ние да се видим кои сме всъщност – безсмъртни души, създадени от Бога, които се нуждаят от Спасител. Библейската истина, изтъкната от Исус е "отделени от Мене не можете да сторите нищо" (Йоан 15:5), а в същата връзка апостол Павел възкликва: Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека понеже гоних Божията църква, но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, - не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене" (1 Коринтяни 15:9-10), и заключава: "За всичко имам сили чрез Онзи, който ме подкрепя" (Фил. 4:13).

Кого виждаме в огледалото?

Източник: Christianity Today

Превод: Петя Зарева

Сподели: