начало > Християнски живот > Когато приемем греха несериозно

Когато приемем греха несериозно

Публикувана: 02.11.2019
Автор: Лиса Теркурст
Прочетена: 970
Коментари: 0

Сподели

„Когато Соломон остаря, съпругите му преклониха сърцето му към други богове и сърцето му не беше напълно предано на Господа, неговия Бог, както беше сърцето на баща му Давид“ (3 Царе 11:4).

Не мисля, че някой християнин би казал: „Днес ще проваля живота си. Смятам целенасочено да игнорирам цялата мъдрост, която Бог ми е дал, ще греша безразборно и след това ще съсипя всичко, което ми е скъпо.“

Не. Мисля, че разплитането на един живот започва бавно. Много прилича на случилото се с един от любимите ми пуловери. Този пуловер можеше да се разплете лесно, ако не внимавах. Но един ден бързах и докато го обличах, издърпах огромна бримка в него. И вместо да отделя време да го оправя, набързо завързах разнищените бримки, с надеждата да не се разплита повече. Това мое неразумно решение сложи край на живота на красивия ми пуловер.

Това ме кара да спра и да помисля за живота на Соломон - цар, който забрави внимателно да пази сърцето си (Притчи 4:23) и в крайна сметка направи избор, довел до разпадането на неговото наследство.

Соломон започна добре. Той беше цар, който търсеше мъдрост от Господа. Той построи храма и с молитва го посвети на Господа. Но Соломон постоянстваше в грях, който разруши връзката му с Господа. Обърнете внимание на стиха в 3 Царе 11:1, където ни се казва: „Цар Соломон обаче залюби много чужденки, освен дъщерята на фараона - моавки, амонки, едомки, сидонки и хетейки“.

Това беше голям проблем, защото Бог беше предупредил евреите да не се женят за жени, които не се покланят на Израилевия Бог. Знаеше, че сърцата им ще се отклонят (Изход 34:12-16). Не можете да имате любовна връзка с някого, без този човек да засегне не само вашия ум и тяло, но и душата ви.

По време на освещаването на храма Соломон се моли Господ да обърне сърцата на израилския народ към Него (1 Царе 8:58), но за съжаление, по-късно се привърза към жените чужденки и накрая собственото му сърце се отклони от Господа.

„Когато Соломон остаря, съпругите привлякоха сърцето му към други богове и сърцето му не беше напълно предано на Господа, неговия Бог, както беше сърцето на баща му Давид“ (1 Царе 11:4).

Много интересно е, че този стих от Писанието споменава бащата на Соломон, цар Давид. Давид също беше мъж, който съгреши поради греховното си желание към една жена (2 Царе 11). Но вместо да се закорави в греха, както Соломон (3 Царе 11:6), Давид беше наречен човек по сърцето на Бога (Деяния 13:22).

Защо? Защото реакцията на Давид спрямо греха беше съвсем различна от тази на Соломон. Давид призна греха си. Той избра да се покае и да възстанови връзката си с Бога, използвайки силата на покаянието - да изповяда греховете си и да положи отново своята обич и предаността си в Господа (Псалм 51). Соломон продължи да постоянства в греха си. А отказът му да се покае и да съобрази желанията си с Господните желания, доведе до това Бог да заяви, че ще откъсне царството от Соломон по време на управлението на сина му. Соломон се лиши от наследството, което Бог първоначално бе планирал за него заради постоянстване в грях (3 Царе 11:9-12).

О, мили приятели, Божието напомняне не трябва да се приема леко. Бог не се вълнува от нашите земни постижения. И Той не иска да загубим нашето наследство. Той следи сърцата ни. Бог иска да бъде единственото желание на нашата душа. И в момента, в който отвърнем сърцето си от Бога, нашата близост с Него и наследството ни започват да се разплитат. Нека помолим Господа да ни разкрие всичко, което отнема нашето внимание и обич, и ги отклонява от Него. И тогава нека отделим време, за да поправим онези на пръв поглед малки бримки, които могат да имат пагубни последици - като отидем при Бога с покаяние. С един акт на смирение, който здраво връзва възела между нашето сърце и Неговото.

Източник: Cross Walk

Превод: Петя Зарева

Сподели: