начало > Християнски живот > Притча за стария бор

Притча за стария бор

Публикувана: 30.01.2020
Автор: п-р Любомир Шиваров
Прочетена: 1015
Коментари: 0

Сподели

Старият бор усещаше, че корените му вече не го държат. Дълги години снагата му се извисяваше на хълма, но ето, че мощните ръце на последната свирепа буря го натискаха с ярост и сила. Косите му от клони, разрошени от силния вятър се отскубваха с болка от твърдата му снага. Сълзите му от смолисти капки, бавно се вледенаваха под студения порив и той тъжно разбра, че скоро величествената му снага ще се строполи като отсечена на земята. Знаеше, че след неговото падане, бурята победоносно ще се оттегли, и не искаше безпомощното му тяло да стои безучастно, пречейки на туристите да минават по заснежената алея. Колко пъти ги наблюдаваше как се смеят, играят, целуват, точно под него. През лятото им правеше сянка, а сега, трябваше да лежи паднал и да го прескачат...

Не, това старият бор не можеше да допусне. В последния миг, събирайки сетните си сили, той успя да се извие и да направи дъга. Той се опря на челото си, точно над алеята, точно там, където минаваха всички, за да не бъде пречка или препятствие, а символ на неувяхваща слава и величие. Величие, напомнящо за Твореца, постигнато чрез жертвоготовност и всеотдайност за другите.

Може би минавайки под величествената му снага туристите, вглъбени в собственото си щастие и живот няма да забележат жертвата му, но той, старият бор е там, безмълвен и реален.

Старият бор ни напомня за Христовия кръст, който е свидетелство за Божията любов и жертвата на Неговия Син.

Дано повече хора да забелязват малките, но значими неща и да обърнат внимание на думите, на разпънатия на кръста Христос :

"Към Мене погледнете и спасени бъдете, всички земни краища!" (Исая 45:22).

Сподели: