Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 21.03.2007
В последните няколко години наред с „Евангелието от Юда” и „Шифърът на Леонардо” канонично място в българската медия заема и една по-малка известна история, а именно преводът на Вулфила – Вълчето.
Вулфила принадлежи към готските племена, които се заселват по Северното Черноморие около 3. век. Под напора на хунските орди на Атила остготите се заселват в Панонния (дн. Унгария), а вестготите (или западните готи, наричани още висиготи) заживяват по поречието на река Дунав в Малка Скития (дн. Добруджа) и Долна Мизия (гр. Девня).
Именно тук готите се срещат с християнството...
вижте повече
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 04.03.2007
Вероятно е учудващо за българския читател, че Грузия е една от първите държави в света с превод на Библията на собствения си говорим език. Смятайки Грузия за една от съветските републики, често сме пропускали факта, че там се зараждат едни от най-будните християнски школи с влияние както в Азия и в Европа, така и в България. Бачковският манастир например е построен от грузинци и е грузински книжовен център в продължение на почти 300 г.
Грузинците са кавказки народ, споменат още в хрониките на Асирия по време на новоасирийския период (10....
вижте повече
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 20.02.2007
Армения е първата християнска държава в света. Християнството става официална религия през 306 г. (или 314 г.) по време на царуването на Тирадит III (238–314 г.) вследствие на велики чудеса, извършени от Григорий Лусаворич, наричан Илюминатор. През 3.–4. век арменската азбука все още не съществува и християнството в Армения се разпространява главно под влиянието на сириакските версии на Библията, а в повечето случаи – само на устна традиция. Григорий представя византийската текстова традиция и с помощта на Тирадит основава школи за обучаването на свещеници в столицата Вагхаршапат и на други...
вижте повече
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 06.02.2007
Сириак е източноарамейски диалект, един от първите, на които се превежда Библията. Най-ранните преводи на Стария завет на сириак датират от 1.–2. век.
Диатесерион
Първият новозаветен превод на сириак е направен от Тациан през 165 г. и се нарича Диатесерион (букв. едно до четири). Диатесерион е сборник на четирите Евангелия в един разказ вместо в четири. За определен период преводът става официалното Евангелие на сириакските църкви с коментар от Ефрем Сирийски. По-късно, в опит за църковна реформа, епископи на Сириакската църква нареждат заместването на текста на Диатесерион с Четвероевангелието. През 423...
вижте повече
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 12.01.2007
Таргум е името, което се използва за арамейския превод на еврейската библия, наричана още Танах. Преводът е компилиран в Израел и Вавилон в период от времето на втория храм до ранното средновековие.
Самата дума „таргум” обозначава арамейските диалекти, използвани от евреите в областта на Кюрдистан. Арамейски е говоримият език в Израел и Палестина по времето на Исус Христос. Преводът на Танах на арамейски цели публичния прочит и разбирането на текста пред широка аудитория. Таргум предлага не само превод на еврейския текст, но и обяснения и тълкуване към него. Коментарите към...
вижте повече
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 13.12.2006
Кодекс Уошингтонианус, отбелязван с латинската буква W (или 032), е палимпсест от 4.–5. век, който съдържа четирите Евангелия. Текстът на Йоан 1:1–5:11 е заместен с по-нов препис. Липсват Марк 15:13–38 и Йоан 14:26–16:7. Кодексът е купен от Чарлз Фриър в Египет през 1906 г. и се съхранява в столицата Вашингтон. Ръкописът има 187 листа (372 страници) с размер 21 на 14 см, поставени в дървени корици. Текстът е изписан с кафяво мастило в една колона от 30 реда. Той е определено византийски в Матей, западен в Марк 1:1–5:30, кесарийски в...
вижте повече
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 22.11.2006
След периода на ранни ръкописни преписи на Новия завет следва друг, не по-малко интересен период, в който започва превеждане на библейските текстове на различни говорими езици с цел евангелизация на даден народ или етническа общност. Интересно е да се отбележи, че исторически превод на Библията се прави на езика на даден народ, преди този народ да е евангелизиран, т.е. преводът на Библията е в основата на всяка религиозна промяна и приобщаване на даден етнос към християнската култура. Така самият текст на Библията става инициализатор и катализатор на процесите и динамиките...
вижте повече
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 22.10.2006
Codex Sinaiticus (01), отбелязван и с първата буква от еврейската азбука алеф. Унциален ръкопис, датиращ от 350 г. Единственият унциал, съдържащ целия Нов завет с голяма част от LXX. Съдържа 148 листа, включващи и апокрифните Посланието на Варнава и Пастиря от Хермас. В подредбата на новозаветните книги Павловите послания са преди Деяния на апостолите, а Евреите следват II Солунци. Страниците на ръкописа са 38х34 см. Codex Sinaiticus е единственият новозаветен ръкопис, писан в четири колони на страница. Единствено поетичните книги са в две колони. Всяка колона има по 48 реда,...
вижте повече
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 12.10.2006
Codex Bobbiensis (k), или Бобиенският кодекс, е важна древнолатинска версия на Библията, използвана два века преди Йероним да преведе латинската Вулгата. Кодексът датира от около 400 г. Заради приликите му с библейските цитати, използвани от Киприян Картагенски, се предполага, че ръкописът представлява текст, преобладавал в провинциите на Африка през 3. век. За съжаление само част от кодекса е достигнала до наши дни. Тя съдържа първата част на Евангелието на Матей (до 15 гл.) и Евангелието на Марк (от гл. 8 до края). Точното съдържание на ръкописа е Марк 8:8–11, 8:14–16,...
вижте повече
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 07.10.2006
Codex Alexandrinus или Александрийският кодекс е унциален ръкопис от 450 г. Първоначално е съдържал Стария и Новия завет, но във вида, достигнал до нас, липсват по-голямата част от Матей, част от Йоан и II Коринтяни. Съдържа Евангелията, Деяния на апостолите, Послaнията и Откровение.
Codex Alexandrinus е най-добрият представител на византийските семейства ръкописи. Неговият краен текст е завършен в Антиохия и пренесен в Константинопол, откъдето е преписван и разпращан по цялата Византийска империя. В по-голямата си част текстът на Евангелията в Codex Alexandrinus следва византийски оригинал. Но на места използва източниците на...
вижте повече