Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 23.11.2005
Евангелието според Марко е една от най-изследваните новозаветни книги. Тематичното съдържание и лингвистичните му характеристики създават следните предположения: то е завършено най-рано между Четирите евангелия; авторът му е записвал части от проповедите на апостол Петър.
Елементарно изследване показва, че множество пасажи от Марко са използвани от Лука и Матей след добавено разширение или обяснение към първоначалната форма на текста. Над 90% от текста на Марко може да бъде намерен под една или друга форма в текста на Матей, а 55% – в този на Лука.
Употребата на Евангелието според Марко...
вижте повече
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 23.11.2005
2. Къс завършек. Няколко MSS продължават и след ст. 8 с различни вариации на т.нар. къс завършек. Между тях са четири унициални гръцки MSS от 7.–9. век (L Ψ 099 0112 al), старoлатинският MSS (к), сирийски, няколко сахидски, бухаирски, както и немалко етиопски MSS. Някои Библии съдържат един от тези варианти в ст. 9, в който се чете: „Но те вкратце разказаха на Петър това, което им беше казано. След това Сам Исус изпрати помежду им от изток до запад свещеното и нетленно послание на вечно спасение.”
Тази вариация на...
вижте повече
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 23.11.2005
Трудности при старославянски преводи (заключение)
Преводът на гръцките глаголни времена също оказва влияние върху смисъла на славянските преводи. Гръцкото перфектното време, което изразява действие, започнало в миналото и продължаващо в момента на говорене, е често превеждано като минало свършено. В други случаи за превод на перфектното време се избира сегашно просто, което дава ново значение на текста без покритие от гръцкия оригинал (Йоан 20:23, Марк 7:37 – 1940 г.).
При условните клаузи славянските преводи често използват помощната фраза би било, както в Йоан 18:36: би било от този свят. За щастие...
вижте повече
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 23.11.2005
Поредицата не цели ексклузивното разглеждане на славянски ръкописи, но поради тяхната важност за превода на българската Библия е нужно да се разгледат аспекти от основополагащото начало – мисията на братята Кирил и Методий, която съдържа редица парадокси.
Първият парадокс: мисията на Кирил и Методий е явно неуспешна, но последствията й оставят успешна следа върху световната история. Още от самото начало е явно, че шансът за успех на мисията в Моравия е малък. Въпреки че солунските братя са икуменически настроени, те остават византийци, навлизащи в територия, администрирана почти цял век от франкски...
вижте повече
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 23.11.2005
Делото на Кирил и Методий представлява исторически и богословски прецедент не просто със снабдяване на славянските народи с Библия на собствения им език, но с използването на език, който не е еврейски, латински или гръцки. На Запад латинският се налага като официален църковнослужебен език, но в православието използването на говоримия език като богослужебен бързо придобива популярност. Това еклезиално на пръв поглед решение има и преднамерен политически ефект.
В самото си начало преводът на Библията на славянски е предизвикан от работата на германски мисионери в Моравия, които принц Ростислав смята за политическа...
вижте повече
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 23.11.2005
Асеманиевото евангелие е първоначално каталогизирано във Ватиканската библиотека като Codex Vaticanus Slavicus 3 Gagoliticus. То е открито в Ерусалим през 1736 г. от видния ориенталист и префект на библиотеката Йосиф Симон Асемани (1687–1768). Известно е още като Иларийско евангелие, Ватикански евангелистар и с популярното днес Codex Assemanianus.
Кодексът съдържа 158 пергаментни листа със средна големина 22 на 17 см. Всяка страница има между 27 и 30 реда. След лист 49 липсва лист, а листовете 78–79 и 80–82 са с разменени места. Самият текст е подреден в две колони до лист 116,...
вижте повече
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 23.11.2005
До момента е прието, че най-старото глаголическо Евангелие е Codex Assemanianus (11. век), пазено във Ватиканската библиотека, а най-старото Евангелие, писано на кирилица, е Codex Ostromirianus (1056–1057 г.). Напоследък обаче едно сензационно откритие промени тези дати. Намерен бе по-ранен славянски текст от 10. век, наричан Ватиканският палимпсест. Ръкописът е открит от Трендафил Кръстанов през 1982 г. във Ватиканската библиотека. Ръкописът е писан на кирилица, на говорим старобългарски език.
Откритието става почти случайно, в процеса на търсене на едно писмо, адресирано до папските кардинали от вселенския патриарх Герман II през 1232 г....
вижте повече
Автор: Антон Радославов | 13.10.2004
На 11 септември 2001 г. светът беше разтърсен от най-мащабната и кървава терористична атака в историята на човечеството – нападението на Световния търговски център в Ню Йорк. Освен хилядите жертви това събитие остави трайни последствия в почти всяка област на съвременния живот. Страхът, несигурността, изострянето на религиозните конфликти и нуждата от драконовски мерки за сигурност вече са всекидневие. Едно нещо е сигурно – светът никога няма да бъде същият. Можеше ли да се предвиди и избегне тази трагедия? Изписаха се хиляди страници за предварителна информация, която разузнаването е имало и...
вижте повече
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 27.05.2004
Утре е Денят на благодарността. Пристигнах в Бостън преди три дни посрещнат от гъста мъгла, есенен дъжд и тъмен вятър. Бохемията на Харвард ме поведе по остарелите улици на своята история и аз, загърнат с пътеписите на времето, търсих да намеря това, за което бях дошъл; отговора на един въпрос, разказа за един живот и образа на една забравена, но все пак вечна личност – Стоян Кръстов Ватралски – първият българин, завършил Харвард. Седя в архивите на Харвард, в подземието, което ги е съхранявало столетия. Пред мен на масата лежи...
вижте повече
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 29.04.2004
Балканският полуостров през IX век се характеризира със силни опити за християнско мисионерство между славянските народи. По време на този процес, в ранните 881-882 г., братята Кирил и Методий създават азбучна структура с 38 символа, които съставят Глаголицата. Това е азбучната система, използвана при превеждането на Библията за славянските племена, някои от които са част от Първото българско царство. През 855 г. Климент, ученик на Кирил и Методий, прибавя нови символи и сформира азбучната система, позната като Кирилица. Тя съдържа 44 знака и съответства по-добре на славянския...
вижте повече